Не толкова съвършена
Съвършеният ден на Аделин официално беше приключил!
Истинска история от Франция.
Аделин нарисува и последното квадратче за отметка на листа си. До него тя написа: Казвай молитва сутрин и вечер.
„Какво е това? – попита мама.
„Правя контролен списък за утре – каза Аделин. – Ще имам съвършен ден!“
Мама повдигна вежди. „Наистина ли?“
Аделин кимна. „В Неделното училище за деца учихме за това да бъдем съвършени в Христос. Ще бъда изключително добра, за да мога да имам съвършени дни.“
„Радвам се, че искаш да правиш добри избори – каза мама. – Но знаеш ли, че на земята е имало само един човек, който е бил съвършен – Исус Христос.“
Аделин въздъхна. „Знам. Но наистина искам да опитам! Мисля, че мога да се справя.“
Когато настъпи утрото, Аделин беше готова. Тя си оправи леглото и каза своята сутрешна молитва.
На закуска помогна да нахранят сестричката ѝ Силвия. Когато Силвия разсипа прасковите си по цялото столче, Аделин си пое дълбоко въздух. Тя преброи до четири и помогна с почистването.
В училище Аделин търсеше хора, които имат нужда от помощ. Лукас беше с изкълчен глезен, затова тя му занесе подноса с обяда.
Докато излизаше от училище, Аделин се усмихна с най-широката си усмивка на жената, която държеше училищната врата отворена. Жената обикновено изглеждаше намръщена. Но днес тя се усмихна в отговор!
След училище Аделин даде на Силвия любимото си плюшено животно, за да си играе с него. А преди да си легне, каза молитва. Отметна точките от списъка си и се сгуши под завивките. Чувстваше се много горда и много уморена. Беше готова за още един съвършен ден утре!
Когато Аделин се събуди на следващия ден, всичките ѝ кукли бяха разхвърляни по пода. Силвия държеше една от тях и я смучеше. Сигурно ги е измъкнала всичките!
„Силвия! – извика Аделин. – Казах ти да не пипаш куклите ми!“ Тя грабна куклата, която Силвия държеше. Силвия се разплака и избяга.
Аделин погледна към контролния си списък на вратата. Сърцето ѝ се сви.
Мама влезе точно когато Аделин усети сълза по бузата си.
„Какво стана?“ – попита мама.
„Забравих да кажа молитвата си. Не си оправих леглото – гласът на Аделин трепна. – И бях груба със Силвия. Съвършеният ми ден официално приключи!“
Мама прегърна Аделин. „Много е трудно да бъдеш съвършена през цялото време. Всъщност, това е невъзможно.“
Аделин се намръщи. „Но как тогава мога да бъда съвършена в Христос?“
„Точно това е! Не можем да бъдем съвършени без Исус Христос – каза мама. – Той е дал живота Си за нас, защото Небесният Отец е знаел, че ще допускаме грешки и ще имаме нужда от помощ. Исус взема несъвършените ни опити и ги прави по-добри.“
Аделин се замисли за това. „Значи не винаги мога да имам съвършени дни?“ - попита тя.
Мама поклати глава. „Не. Ще имаш трудни дни. Но ще имаш също и добри дни.“ Мама прибра косата на Аделин зад ухото ѝ. „Важното е да се опитваш да даваш най-доброто от себе си. Дори ако денят започне с погрешен избор, винаги можем да кажем молитва, за да се покаем и да опитаме отново. С помощта на Исус Христос твоите усилия са достатъчни.“
Аделин почувства топлина в себе си.
„А сега да поговорим за твоя списък – мама посочи списъка. – Какво ще кажеш да се съсредоточим само върху едно нещо?“
Аделин погледна списъка си. Тя откъсна част от листа и залепи остатъка на вратата. Единствената точка, която все още беше там, гласеше: „Казвай молитва сутрин и вечер“.
Аделин се усмихна. „Денят ми може да не е започнал съвършено, но все още мога да кажа молитва. И с помощта на Исус Христос това ще бъде достатъчно!“
Илюстрации от Джовани Абейл