Решението за сянка
„Какво ще кажеш да засадим няколко дръвчета?“ – попита Кристъл.
Истинска история от Аржентина.
„Дали може да отидем на плаза?“ – попита сестрата на Иван, Кристъл.
Иван погледна навън. „Аз искам – каза той. – Но може би трябва да изчакаме да залезе слънцето. Много е горещо.“
Плаза беше една голяма поляна близо до дома им. Те обичаха да играят там на гоненица или на криеница с приятелите си. Но на плаза нямаше никаква сянка, за да си почиват от жегата. А това лято липсата на сянка беше голям проблем.
Кристъл замълча за миг. След това тя каза: „Какво ще кажеш да засадим няколко дръвчета? Така на плаза ще има сянка. Тогава ще можем да играем, дори когато е горещо!“
Иван се усмихна: „Харесва ми тази идея!“.
Иван и Кристъл разказаха на Папа̀ (татко) всичко за плана си. „Ще поискам разрешение от общината“ – каза той.
Няколко седмици по-късно те имаха разрешението, от което се нуждаеха, и бяха готови да започнат! Папа̀ заведе Иван и Кристъл до голямото дърво, което растеше зад тяхната къща. Под дървото растяха няколко малки дръвчета.
„Когато голямото дърво цъфти, на земята падат семена – обясни Папа̀. – След това от тях израстват малки дръвчета. Те са като съвсем малки чудеса на природата!“
Папа̀ им показа как внимателно да разкопаят около малките дръвчета. Иван и Кристъл внимателно ги засадиха в саксии за цветя.
След това, в един съботен следобед, когато слънцето се скри зад облаците, Иван и Кристъл натовариха малките дръвчета на една количка. Бавно я избутаха до поляната. По-малките братя и сестри на Иван помагаха с пренасянето на кофи с вода. Мама̀ и Папа̀ донесоха няколко лопати.
Заедно те избраха място за всяко дръвче. Изкопаха дупки и засадиха всяко дръвче с любов. Мама̀ им показа как да изкопаят улеи около дръвчетата, за да ги поливат. „Дръвчетата се нуждаят от слънчева светлина, вода и много хранителни вещества, за да растат силни – каза тя. – Също като децата!“
Иван си помисли за дървото зад тяхната къща и си представи как ще изглеждат дръвчетата един ден. „Можеш ли да повярваш? – попита той. – Един ден тези дръвчета ще бъдат по-високи от нас!“
През пролетта дръвчетата щяха да смайват всички с красивите си, яркорозови цветове. През лятото сянката им щеше да се разстила по поляната. А през есента листата им щяха да покриват земята с жълт килим.
Всеки ден Иван и Кристъл ходеха на плаза, за да проверят дръвчетата. Те се грижеха всяко дръвче да има достатъчно вода. И всеки път, когато поникваше ново листо или клонче, те се чувстваха толкова горди. Усърдната им работа се отплащаше!
Иван се чувстваше щастлив, мислейки за всички хора, които един ден щяха да се наслаждават на сянката на плаза. Той беше помогнал земята да стане по-красиво място за всички чеда на Небесния Отец.
Илюстрации от Колийн МакКеун