Твърде ядосана, за да се моли

„Никой не ме разбира!“ – извика Габриела, докато затръшваше вратата на спалнята си. Днес беше труден ден. Някой в училище ѝ се беше подигравал. И когато Габриела се прибра вкъщи, тя беше сърдита и се забърка в неприятности с мути (мама).

Габриела се хвърли на леглото си и започна да плаче. Сълзи се стичаха по бузите ѝ, а гърдите ѝ бяха стегнати от гняв. Не ѝ харесваше да се чувства по този начин.

Тя си спомни как в Неделното училище за деца бе научила, че може да се моли на Небесния Отец, когато има нужда от помощ. Искаше да каже молитва, която да ѝ помогне да се почувства по-добре, но бе твърде разстроена, за да се съсредоточи. Тя затвори очи и си пое дълбоко дъх. Какво би могла да направи, за да се успокои?

След няколко секунди ѝ хрумна идея.

„Помисли за неща, за които си благодарна.“

Тя отвори очи и огледа стаята си. На стената имаше снимка на мути и фати (татко). Габриела обичаше родителите си дори когато им се ядосваше.

„Благодарна съм за родителите си“ – каза тя.

След това се сети за братовчедите си Гуендолин, Лидия и Томас. Те винаги споделяха играчките си с нея и я караха да се смее. Обичаше да си играе с тях.

„Благодарна съм за братовчедите си“ – добави Габриела.

След това тя погледна през прозореца си.

Слънцето залязваше, а небето бе изпъстрено с красиви цветове – оранжево, червено, жълто и розово.

„Благодарна съм за залезите“ – каза Габриела.

После тя се сети за още неща. Беше благодарна за обяда, който яде днес в училище. Благодарна бе за приятелите си. Беше благодарна за апартамента, в който живееше.

Беше забавно да си мисли за неща, за които е благодарна! Габриела никога не бе осъзнавала колко хубави неща има в живота си.

Тя знаеше, че Светият Дух ѝ бе дал идеята да мисли за благословиите си. Сърцето ѝ вече беше изпълнено с мир. Почувства се готова да се моли.

„Скъпи Небесни Отче – каза тя. – Съжалявам, че се ядосах на мути. Благодаря Ти, че ми помагаш да се чувствам отново спокойна и щастлива. Благодаря Ти, че ми изпращаш Светия Дух, за да ми напомня за моите благословии. В името на Исус Христос, амин.“

Габриела излезе от стаята си. Мути и фати бяха в кухнята и приготвяха вечерята. Тя прегърна мути.

„Съжалявам, че ти се ядосах“ – каза Габриела.

„Всичко е наред – отговори мути. – Благодаря ти, че ми се извини.“

Всички седнаха на масата за вечеря и благословиха храната. Тогава на Габриела ѝ хрумна една идея!

„Нека да се редуваме и всеки да каже по нещо, за което е благодарен“ – предложи тя.

Фати се усмихна. „Това е добра идея!“

„Благодарна съм за сапуна“ – каза мути.

Фати се замисли за секунда.

„За пицата!“ – сподели той. Всички се засмяха.

След това дойде ред на Габриела. Тя вече знаеше какво иска да каже.

„Благодарна съм за молитвата.“

Илюстрации от Симини Блокър