„Лагер „Дъждовен ден“, Приятел, януари 2025 г., с. 16–17.
Лагер „Дъждовен ден“
Защо Небесният Отец не отговори на молитвите ѝ?
Истинска история от САЩ.
„Мачът ми е утре, нали?“ – попита Луси, докато мама я слагаше в леглото.
Мама кимна. „Да! Утре вечер в 6:00 ч.“
Луси нямаше търпение. Тя очакваше с нетърпение първия мач по софтбол на отбора си от седмици. А тази година фланелките им бяха розови! Беше толкова развълнувана, че ѝ беше трудно да заспи.
Но на следващата сутрин Луси погледна през прозореца и се намръщи. Сърдити сиви облаци висяха в небето, а навсякъде имаше локви. Беше валяло цяла нощ.
Тя коленичи, за да каже сутрешната си молитва. „Скъпи Небесни Отче, моля те, помогни времето да бъде хубаво за моя мач по софтбол тази вечер“.
През целия ден в училище Луси си мислеше за мача. Тя си представяше, че носи новата си розова фланелка и протяга ръка, за да направи печелившото хващане. Но навън все още валеше дъжд и беше мокро.
Луси каза кратка молитва наум. Небесни Отче, моля Те помогни слънцето да изгрее скоро, за да можем да играем довечера.
Когато училищният звънец би, Луси взе раницата си и изтича навън. Виждаше как слънцето започва да надниква зад облаците!
Но когато мама дойде да я вземе, ѝ съобщи лоша новина. „Мачът за тази вечер е отменен – каза тя. – Съжалявам.“
Луси погледна към небето. „Обаче слънцето изгрява. Може би дъждът ще спре.“
„Знам – отвърна мама. Но полето за софтбол се е наводнило. Така че дори и да спре да вали, е твърде мокро и кално, за да се играе. Мачът ще бъде насрочен за друг път.“
Очите на Луси се насълзиха. Бе толкова разочарована. Тя наистина много искаше да играе тази вечер. Защо Небесният Отец не отговори на молитвите ѝ?
У дома Луси се чувстваше мрачна и сърдита, като дъждовните облаци. Не ѝ се четеше любимата ѝ книга. И въпреки че мама приготви любимата ѝ паста за вечеря, тя не беше толкова вкусна.
След вечеря най-малката сестра на Луси, Ели, пропълзя в скута ѝ. „Ще си поиграеш ли с мен?“ – попита тя.
Луси въздъхна. „Да“ – отговори тя. Тогава ѝ хрумна идея. „Трябва да направим нещо забавно.“
Тя грабна една метла и завърза шал на края ѝ, за да направи знаме. След това събра всичките си сестри. Луси вдигна знамето и каза: „Добре дошли в Лагер „Дъждовен ден“! Това е мястото, където отиваш да се забавляваш, когато не можеш да играеш навън“.
Сестрите ѝ се зарадваха.
„Първо – каза Луси, – ще изпеем нашата лагерна песен.“
Момичетата се кикотеха, докато си измисляха песен с глупав текст. След това обикаляха из стаята със знамето си, като пееха с всичка сила.
„Сега трябва да разпънем шатрата си!“ Луси помогна на сестрите си да съберат одеяла и възглавници, за да направят крепост. Тя се срути няколко пъти. Но когато я поправиха, всички се сгушиха в крепостта, за да си играят.
Скоро дойде време за лягане. „Надявам се утре отново да вали – каза сестрата на Луси, Лиза. – Искам пак да играя на Лагер „Дъждовен ден“!“
„Благодаря, че играеш със сестрите си – каза мама, докато прегръщаше Луси за лека нощ. – Ти създаде своя слънчева светлина в облачната ситуация. Гордея се с теб.“
Луси се почувства щастлива, докато се качваше на леглото си. Молитвите ѝ не получиха желания от нея отговор. Но Небесният Отец ѝ помогна да открие нещо забавно, което да прави със сестрите си – и то бе също толкова забавно, колкото да е облечена в розово на първия си мач по софтбол.
Илюстрации от Ейприл Стот