„Писанията на суахили“, Приятел, януари 2025 г., с. 36–37.
Писанията на суахили
Иска ми се да можех да направя нещо, за да помогна – помисли си Джаред.
Истинска история от Австралия.
Джаред влезе в Неделното училище и седна с членовете на класа. Той забеляза как едно непознато момче влезе и седна на няколко стола разстояние.
Учителят на Джаред, брат Труджен, се усмихна на класа. „Това е Емануел – каза той. – Той и семейството му току-що се преместиха в Австралия. Това е първата им неделя в нашия район!“
Джаред си помисли, че сигурно е трудно да отидеш в нов район. Той щеше да се опита да се сприятели с Емануел.
Брат Труджен извади своите Писания. „Нека всички да отворят на 3 Нефи“ – каза той.
Джаред отвори Писанията си и погледна към Емануел. Той нямаше екземпляр на Писанията.
Джаред му се усмихна приветливо и се наведе. „Здравей, аз съм Джаред – каза той. – Искаш ли да гледаш от моите Писания?“
Емануел също се усмихна. „Ами, аз не знам много английски – отговори той. – Съжалявам.“
„Какъв език говориш?“
„Суахили.“
Джаред въобще не знаеше суахили. Той и Емануел не говориха много през останалата част от часа.
Същата вечер, по време на вечеря, Джаред разказа на семейството си за Емануел.
„Изглежда много добър – каза Джаред. – Но не можем да се разбираме много добре.“
Мама кимна. „Емануел и семейството му преминават през големи изпитания в момента – отговори тя. – Наложило им се е да напуснат страната си мигновено, защото там се случвали лоши неща. Загърбили са всичко.“
Джаред се намръщи. Какво ле щеше да бъде, ако утре трябваше да напусне дома си и да се премести в чужда страна? Щеше да е толкова трудно!
Иска ми се да можех да направя нещо, за да помогна на Емануел – помисли си той. Но какво?
Джаред не можеше да спре да мисли за Емануел, докато се приготвяше за лягане. Той седна на бюрото си със своята Книга на Мормон и прочете няколко стиха. Четенето на Писанията винаги му помагаше да се чувства по-добре. Тази вечер те също му напомниха, че Емануел нямаше никакви Писания за четене. Джаред затвори Писанията си и впери поглед в корицата. След това скочи от стола и забърза по коридора.
„Мамо! – извика той. – Мисля, че знам как да помогна на Емануел!“
Следващата неделя Джаред нямаше търпение да се види с Емануел. Той седеше с останалите дякони пред сградата за събрания и чакаше с нова Книга на Мормон в скута си. Мисионерите му бяха помогнали да получи този специален екземпляр, предназначен за Емануел.
Когато Емануел влезе със семейството си в сградата за събрания, Джаред се усмихна и му махна с ръка. Емануел изглеждаше объркан, докато сядаше до Джаред. Но отвори широко очи, когато Джаред му подаде Книгата на Мормон.
„За мен ли е?“ – попита Емануел.
Джаред кимна.
Очите на Емануел блеснаха. Той бързо прелистваше страниците на своята нова Книга на Мормон. „Суахили!“ – възкликна той. Усмихна се на Джаред и притисна книгата към гърдите си. „Благодаря ти!“
Сърцето на Джаред преливаше от топли чувства, докато на свой ред също се усмихваше. Той знаеше, че не може да оправи всичко за Емануел, а и двамата още не можеха да говорят помежду си много добре. Но това беше в реда на нещата. Не беше нужно да говорят един и същ език, за да бъдат приятели!
Илюстрация от Кийт Негли