„Да ходя на църква с гука“, Приятел, януари 2025 г., с. 30–31.
Пионери във всяка земя
Да ходя на църква с гука
Келвин никога преди не беше виждал такава църква.
Истинска история от Кения.
Келвин внимателно подреди на рафта лъскавите стъклени бутилки с мляко. Наскоро той се бе преместил да живее извън града, при баба си и дядо си в едно село. Те имаха магазин за мляко и Келвин обичаше да им помага.
„Тази вечер ще ходим на дейност в нашата църква – каза гука (дядо). – Искаш ли да дойдеш с нас? Ще бъде забавно.“
Келвин обичаше да се забавлява. „Да! – отговори той. – Ще дойда с вас.“
След като затвориха магазина, Келвин и неговите баба и дядо тръгнаха за дейността. Те минаха покрай други магазини – за платове, плодове и саксийни растения. След известно време стигнаха до църквата.
Келвин наблюдаваше с широко отворени очи красивото здание. Той никога преди не беше виждал такава църква. Повечето църкви имаха кръст отгоре, но тази нямаше.
Вътре, баба и дядо го запознаха с множество мили хора. Тримата ядоха вкусна храна и играха игри.
Келвин беше любопитен. И така, той се скиташе из залите на църквата. Видя картини на Исус Христос. После влезе в една класна стая и забеляза няколко снимки на стената.
Кои са тези хора? Келвин беше учуден.
След като излезе от залата, видя двама млади мъже в коридора. Те носеха бели ризи и вратовръзки. „Здравей – каза единият от тях. – Ние сме мисионери. Ти как се казваш?“
Келвин се представи. След това попита: „Кой е човекът на тази снимка?“. Той посочи назад към една от снимките в залата.
„Това е пророкът – отговори другият мисионер. – Знаеш ли какво е пророк?“
Келвин се усмихна и поклати глава отрицателно.
„Пророкът е пратеник от Бог – каза мисионерът. – Пророкът ни учи на това, което Бог желае да знаем.“
Когато вечерта Келвин се прибира у дома с баба си и дядо си, той държеше даденият му от мисионерите екземпляр на Книгата на Мормон. Той бе нетърпелив да научи повече за пророците и тази нова църква.
„Ще ни почетеш ли?“ – попита гука, когато се прибраха. Бабата и дядото на Келвин не можеха да четат.
„Да!“ – отговори Келвин. Той отвори Книгата на Мормон и зачете на глас. Не разбираше всички думи, но чувстваше нещо специално.
В неделя Келвин отново отиде на църква с баба си и дядо си. Той посети един клас за всички деца. Класът се наричаше Неделно училище за деца. Келвин се сприятели с толкова много от тях! Той научи повече за пророците и Исус.
Мисионерите дойдоха, за да преподават още на Келвин. Един ден те го попитаха: „Ще последваш ли примера на Спасителя да бъдеш кръстен?“.
Келвин се усмихна широко. „Да!“
В деня на своето кръщение, Келвин влезе във водата. Беше малко студено. Но щом се огледа наоколо, той видя баба си и дядо си, мисионерите и всичките си нови приятели от Църквата. Почувства се толкова обичан!
Чрез избора си да следва Исус Христос, Келвин стана пионер в семейството си. Той нямаше търпение да продължи да Го следва – и да помага на другите също да Го следват!
Илюстрации от Кристин Сора