Твърде голяма ли съм за Неделното училище за деца?

„Добре дошли в Неделното училище за деца! – сестра Агбор, ръководител на Неделното училище за деца, което Гифт посещаваше, застана в предната част на стаята. – Днес ще учим песента „В обич живейте“.

Музиката започна, а по-малките деца се приготвиха да пеят. Но Гифт вече знаеше тази песен. Беше я пяла сто пъти! Днес наистина не ѝ се пееше.

На Гифт ѝ беше омръзнало в Неделното училище за деца. Тя беше по-голяма и по-висока от всички други деца. Всички нейни приятелки в Църквата бяха вече в Младите жени. Все още имаше почти цяла година, преди да може да посещава с тях класовете и дейностите на Младите жени.

Докато всички други пееха, Гифт мълчеше. Тя промърмори някои от думите на песента, но беше заета с мисли.

Тогава ѝ хрумна идея. Може би, ако говори с епископа, той ще ѝ позволи да премине по-рано в Младите жени, за да може да бъде с приятелките си.

Гифт намери епископ Акомби след събранието. „Здравейте, епископе! – каза тя. – Вече наистина не се чувствам на мястото си в Неделното училище за деца. Аз съм по-висока и по-голяма от всички други деца. Мога ли вместо това да започна да ходя в Младите жени?“

Епископ Акомби се усмихна. „Знам, че преминаването в Младите жени е вълнуващо – каза той. – Но можеш да започнеш да ходиш в годината, в която навършваш 12. Съжалявам“.

Гифт сведе поглед към обувките си. „Добре.“

„Неделното училище за деца има късмет с теб – каза епископът. – Мисля, че по-малките деца много ти се възхищават. Можеш силно да им повлияеш“.

През останалата част от деня Гифт се чувстваше тъжна. Една година беше дълго време да се чувства самотна в Неделното училище за деца.

Но след това Гифт се замисли отново върху казаното от епископ Акомби. Дали другите деца наистина ѝ се възхищаваха? Никога преди не беше забелязвала това.

Следващата седмица Гифт махна за довиждане на приятелките си, докато те вървяха към стаята на Младите жени. Тя въздъхна и тръгна към класната стая на Неделното училище за деца.

„Гифт – каза сестра Агбор, – би ли искала да ми помогнеш да преподам песента за тази седмица?“

„Хм, разбира се – каза Гифт. – Коя песен ще учим?“

„Чедо на Бога съм“ – каза сестра Агбор. – Благодаря ти за помощта! Мисля, че децата ще се забавляват да учат от теб“.

Когато времето за пеене започна, Гифт застана в предната част на стаята. „Днес ще ви преподам една от любимите си песни“ – каза тя. Тя помогна на децата да научат думите. След това тя изпя песента заедно с тях. Докато пееха, Гифт почувства топлина и щастие вътре в себе си. Тя знаеше, че чувства Светия Дух.

Не след дълго урокът в Неделното училище за деца беше почти свършил! След закриващата молитва Гифт тръгна към коридора. Тя искаше да намери приятелките си след техния урок в Младите жени и да поговори с тях.

Но едно от малките момиченца я спря. „Благодаря ти, че пееш заедно с нас. – То прегърна Гифт. – Искам да бъда като теб, когато порасна“.

Гифт се усмихна. Тя все още нямаше търпение да премине в Младите жени и се надяваше, че тази година ще мине бързо. Но тя знаеше, че все още може да учи и да прави добри неща в Неделното училище за деца.

И може би епископ Акомби беше прав. Тя може да оказва силно влияние.

Илюстрации от Симини Блокър