Една специална конференция

„Амина, моя е!“ – извика Индира. Тя грабна куклата от малката си сестричка.

„Момичета, тръгвам – извика Мама. – Моля ви, бъдете добри за татко“.

Индира вдигна поглед. „Къде отиваш?“

„До пазара. Ще купя храна, за да сготвя нещо специално утре“. Мама махна за довиждане.

Специална храна? Но защо? Индира отиде да намери Татко. „Защо утре е специален ден?“ – попита тя.

Татко се усмихна. „Утре ще гледаме общата конференция! Тя е специална, защото ще чуем думите на пророка и други ръководители на Църквата. Те ще ни кажат това, което Небесният Отец желае да чуем.“

Когато Мама се върна у дома, тя прибра храната. Татко измете пода.

„Индира, можеш ли да помогнеш на Амина да приготви дрехите си за утре?“ – попита Мама.

Индира се намръщи. „Защо трябва да ѝ помагам?“

„Моля те, направи, каквото казвам“ – каза Мама.

Индира изстена. Тя с нежелание отиде да помогне на Амина.

На следващата сутрин Индира се събуди от апетитна миризма. Тя скочи от леглото и изтича в кухнята. Мама беше приготвила телешко ренданг и сатай, за да обядват по-късно! Щеше да бъде толкова вкусно.

Скоро общата конференция започна. Индира седна със семейството си, за да гледат конференцията по телевизията. Тя слушаше как пее хорът. Чу хора да говорят за храмовете, за Писанията и за Исус Христос.

Последният говорител беше пророкът, президент Ръсел М. Нелсън. Той говореше за това как Църквата помага на хората по целия свят.

Той каза: „Нашата най-велика радост идва от това да помагаме на нашите братя и сестри”.

Индира се замисли над това. Да помага на другите правеше ли я щастлива? Тя продължи да слуша. Президент Нелсън каза, че животът според втората голяма заповед може да ни помага да бъдем като Исус Христос.

Когато конференцията свърши, те изядоха обяда, който Мама беше приготвила. Индира продължи да мисли за речта на пророка.

„Коя е втората голяма заповед?“ – попита тя.

„Да възлюбиш ближния си, както себе си“ – каза татко.

Индира мислеше за хората, на които Църквата помага по целия свят. „Как мога да помагам, ако ближните ми живеят далече?“

„Твоите ближни са всички хора около теб – каза Мама. – Като членовете на твоето семейство“.

Индира сведе поглед. Понякога не беше много мила със семейството си.

Но, може би да им помага би я правило щастлива, както каза президент Нелсън. Това беше начин, по който можеше да следва Исус. Тя искаше да опита!

През останалата част от седмицата Индира се опитваше да бъде изключително мила със семейството си. Тя играеше с Амира. Споделяше своите играчки. Правеше каквото мама и татко казваха, без да се оплаква. Когато Индира помагаше на семейството си, те се радваха. И това правеше и нея щастлива.

Пророкът беше прав. Да помага на другите ѝ носеше радост!

Илюстрации от Джуди Абът