Трябва ли да съм съвършен?

Хенри бавно влезе в стаята на Неделното училище за деца. Влачеше се към мястото си едва-едва.

Неговият учител, брат Рас, му се усмихна. „Готов ли си да говорим за храмовете?“ – попита той.

„Да“ – отговори Хенри.

„Защо казах това?“ – помисли си Хенри, докато сядаше. Той не се чувстваше готов. Изобщо.

В Неделното училище за деца на Хенри учеха песента „Да видя храма искам“. На децата от неговия клас беше възложено да говорят за отиването в храма.

Но Хенри се натъжи. Той искаше да отиде в храма, когато стане достатъчно голям, но му се струваше, че е допуснал твърде много грешки.

Приятелите на Хенри се изправяха един по един. Те бяха щастливи и развълнувани, докато говореха за пътуването до храма някой ден. Хенри се чувстваше все по-зле и по-зле.

След това дойде време да пеят. Хенри пееше заедно с останалите от Неделното училище за деца: „Докато съм млад, да съм готов, за мен е днес свещен дълг“.

Как мога да се подготвям да отида в храма, когато допускам толкова много грешки? Хенри се замисли. Отпусна се на стола си.

Когато песента свърши, брат Рас се наведе. „Добре ли си?“ – попита той Хенри.

Хенри се втренчи в ръцете си. След това каза тихо: „Искам да отида в храма, но се боя, че не съм достоен – той си пое дълбоко дъх. – Не винаги се разбирам със семейството си. Забравям да изпълнявам задълженията си. Допускам твърде много грешки. Наистина ли трябва да съм съвършен?“.

Брат Рас се усмихна нежно. „Да си достоен да отидеш в храма не означава да си съвършен. Можем да бъдем достойни, като се уповаваме на Исус Христос и искрено се опитваме да спазваме заповедите. Ние всички допускаме грешки, но можем да се покайваме и отново да бъдем чисти“.

Хенри се поизправи на стола.

„Сигурен съм, че Небесният Отец се гордее с теб за това, че се опитваш да бъдеш добър“ – каза брат Рас.

Хенри се замисли за някои от добрите неща, които беше направил през седмицата. Той приготви вечеря с мама, помогна на сестра си с домашните ѝ и поздрави новото момче в училище.

Тежестта на тревогите на Хенри започна да намалява. Той знаеше, че Светият Дух му помага да усеща мир.

Когато дойде ред на Хенри да сподели, той се усмихна и се изправи. „Искам да продължавам да се покайвам и да ставам по-подобен на Исус Христос, за да мога един ден да вляза в храма“ – каза той.

Хенри се чувстваше щастлив, докато сядаше. Един ден щe може да сключи свещени завети с Бог в храма. Искаше да даде всичко от себе си, за да се подготви!

Илюстрации от Гейл Армстронг