Слънчевият стих от Писанията на Мая

Мая седна на стълбите на своята къща и подпря брадичка на ръцете си. Слънцето грееше с ярки, топли слънчеви лъчи през високите дървета. Въздухът ухаеше на свежи борови иглички.

Мама излезе и седна до Мая. „За какво мислиш?“

„Трябва да споделя любимия си стих от Писанията в Неделното училище за деца – каза Мая. – Но нямам любим стих. И не знам кой да избера“.

Мама кимна с глава. „Да избереш любим стих от Писанията е трудно.“ Тя погледна към дърветата, после се изправи. „Имам идея.“

Мама отново влезе вътре. Когато се върна, тя държеше своя екземпляр на Писанията. „Да започнем с една история. Коя е любимата ти история от Писанията?“

Мая се замисли над това. „Харесва ми историята, в която Исус посещава нефитите“.

Мама прелисти бързо страниците на Книгата на Мормон. „Тази история започва в 3 Нефи – Тя посочи страницата. – Нека се редуваме да четем и да избираме стихове, които ни харесват.“

Мая кимна с глава и се заслуша, докато Мама четеше. Тя прочете как Исус Христос призовал Своите ученици. Прочете за миротворците и молитвата.

След това дойде ред на Мая. Когато завърши един от стиховете, тя направи пауза. Тя почувства, че слънцето грее достатъчно ярко, за да изпълни сърцето ѝ.

Тя вдигна поглед към Мама. „Този ми харесва.“

„На мен също. Какво ти харесва в него?“ – попита Мама.

Мая сви рамене, а на лицето ѝ се появи усмивка. „За Исус е. И това ме кара да се чувствам щастлива.“

Мама също се усмихна. „Това е страхотен начин да разбереш, че си намерила любим стих. Искаш ли да го споделиш в Неделното училище за деца?“

Мая кимна с глава развълнувано. „Ще ми помогнеш ли да го науча?“

„Разбира се!“ – каза Мама.

Мама и Мая се упражняваха дума по дума. Докато се упражняваха, птиците чуруликаха по дърветата, сякаш и те учеха стиха.

Цяла седмица Мая продължаваше да упражнява новия си любим стих. В неделя сутринта тя беше малко притеснена. Упражняваше се да казва своя стих от Писанията по време на дългото пътуване до Църквата.

В Неделното училище за деца на Мая имаше само няколко деца. Но докато влизаше в класната стая, Мая имаше чувството, че в стомаха ѝ летят пеперуди.

Когато дойде нейният ред да сподели, Мая се изправи и си пое дълбоко въздух. „Ето, Аз съм законът и светлината – каза тя. – Погледнете Ме, устойте до края и вие ще живеете; защото на този, който устои до края, ще дам вечен живот“.

Когато Мая свърши, тя седна и се усмихна. Тя успя! Нервните пеперуди изчезнаха, а топлото, слънчево усещане се върна. Знаеше, че любимият ѝ стих ще ѝ носи това чувство, когато има нужда от него.

Илюстрации от Клоуи Доминик