Ученици на Исус Христос за цял живот

Много съм благодарен да бъда с вас. Искам да благодаря на Гей Стратърн за милата откриваща молитва, на сестра Елън Аматанджело, която винаги свири толкова красиво на пианото, както и на брат Кевин Овиат за помощта му с музиката и този прекрасен хор. Благодаря на всички за вашето участие.

Чух, че се споменава за устните преводачи и че всичко се превежда на различни единици, така че не мога да устоя и да не споделя една забавна история, която може да бъде изрязана от повторните излъчвания, защото е трудна за превод. Преди години бях в Темпе, Аризона, и конференцията на кол се превеждаше на испански от преводач, който беше в друга стая, вероятно със слушалки. Той ми остави една бележка на подиума. Тя гласеше: „Моля, говорете бавно. Думите ви се превеждат“. (Бел. прев. Думата translate означава да превеждам и да бъда преобразен.) Не се получи. Затова трябва да ме слушате тази вечер.

Нека започна, като изразя благодарността на Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли – и всъщност на всички в Църквата – за работата ви с нашите ученици по целия свят. Вие се намирате на фронтовата линия, която полага и защитава основата на тази Църква, царството Божие на земята, за бъдещето. Благодарим ви за вашето посвещение. Непоколебимо вярвам, че вашите усилия водят до забележителна промяна към добро.

Ръководителите на Църквата наблягат на важността от това да изграждаме ученици на Исус Христос за цял живот. Например ние наблягаме на това чрез начина, по който обучаваме ръководителите на мисии и местните ръководители на нашите млади мъже и млади жени в Църквата. Наблягаме на това чрез темите, по които каним висшите ръководители и висшите служители да говорят, когато пътуват до различни места.

Очевидно, изграждането на ученичество, което да продължава цял живот, също е ключово за нас в църковното образование. В източника на ОСЦ „Strengthening Religious Education“ сме учени:

„Целта на религиозното образование е да се преподава възстановеното Евангелие на Исус Христос от Писанията и съвременните пророци по начин, който помага на нашите ученици:

1. Да развиват вярата и свидетелството си за Небесния Отец и Неговия „велик план“ (…)

2. През целия си живот да бъдат ученици на Исус Христос, които сключват и спазват завети (…) (и)

3. Да развиват способността си да намират отговори, да разрешават съмнения, да реагират с вяра и да дават основание за своята надежда, пред каквито и трудности да се изправят“¹.

По подобен начин, целта на Семинарa и институтa по религия гласи: „Нашата цел е да помагаме на младежите и пълнолетните младежи да задълбочават своето обръщане към Исус Христос и Неговото възстановено Евангелие, да се подготвят за благословиите на храма и да подготвят себе си, своите семейства и другите хора за вечен живот с техния Отец в небесата“.

Продължаващото цял живот ученичество е основен аспект на Христовото учение. Учението на Христос посочва начина, по който идваме при Него и получаваме дара на Неговата единителна благодат. Ние упражняваме нашата свобода на избор да имаме вяра в Него, да се покайваме, да бъдем кръстени и да получим Светия Дух. Но за да има Христовото единение пълен, преобразяващ ефект в нас, се изисква да продължаваме по тази заветна пътека – пътеката на ученичеството – до края на земния ни живот. Нефи казва: „И чух глас от Отца, казвайки: Да, словата на Моя Възлюбен са истинни и верни. Този, който устои до края, същият ще бъде спасен. И сега, мои възлюбени братя, така аз знам, че ако човек не устои до края, следвайки примера на Сина на живия Бог, той не може да бъде спасен“².

Президент Нелсън учи: „Истинските ученици на Исус Христос са готови да се открояват, да бъдат различни от хората на света и гласовете им да бъдат чувани. Те са безстрашни, отдадени и смели“³. Как се постига този вид ученичество? Какво означава това за нас като преподаватели по религия? Как може по-ефективно да преподаваме по начин, по който нашите младежи и пълнолетни младежи да стават ученици на Исус Христос за цял живот?

Тази вечер ще започна, като разгледам как упражняването на лична свобода на избор задълбочава обръщането във вярата и води до продължаващо цял живот ученичество. След това ще ви поканя да помислим как тези идеи следва да влияят на начина, по който преподаваме като учители по религия, съсредоточавайки се върху начина, по който Самият Спасител учи своите ученици. И накрая ще приключа с коментари как даването на повече възможности на учениците да поемат отговорност за своето собствено изучаване също ще им помага да откликват на молбата на президент Нелсън да поемат отговорност за своите свидетелства.

Първо, ролята на свободата на избор в ученичеството. Един от най-важните дарове, които Бог е дал на Своите чеда, е свободата на избор. Тази сила и привилегия – и отговорност – да действаме сами за себе си, е основополагаща за постигане на пълния ни потенциал като Божии чеда. Тя има централна роля за нашия напредък по заветната пътека. Както знаете, Божият план не е Бог да върши всичко за нас, а да ни осигури структура, която ни позволява да правим свои собствени избори и да израстваме като личности. Свободата на избор е била ключова за нашето минало развитие като духове и е ключова за това, което можем да станем съгласно Божия план на щастие сега и във вечността.

Противникът знае това и се стреми да изложи на риск нашата свобода на избор. В Моисей четем:

„Затова, тъй като Сатана се разбунтува срещу Мен и поиска да унищожи свободата на избор на човека, която Аз, Господ (…) му бях дал, а също и да му дам собствената Си сила, Аз сторих чрез силата на Моя Единороден той да бъде низвергнат.

И той стана Сатана, да, тъкмо дяволът, бащата на всички лъжи, за да мами и заслепява човеците, и да ги отвежда в робство според волята си, тъкмо толкова от тях, колкото не се вслушат в гласа Ми“⁴.

В голяма степен войната в небесата може да бъде разглеждана като битка за запазване на свободата на избор на човека. И тази битка продължава тук в земния живот. Сатана атакува свободата на избор поне по две направления. От една страна, той вдъхновява политически учения и движения, които намаляват личната отговорност или които използват принуда и насилие. Господ заявява, например, че основната причина, поради която е направил така, че Конституцията на САЩ да бъде утвърдена и поддържана, е „за правата и защитата на всяка плът (…) та всеки човек да може да действа според ученията и принципите (…) според нравствената му свобода на избор, която Аз съм му дал, та да може всеки човек да бъде отговорен за собствените си грехове в съдния ден“⁵. След това Той споменава един особено възмутителен пример за нарушаване на свободата на избор, заявявайки: „Ето защо, не е правилно който и да е човек да бъде под робството на друг“⁶. Планът на Луцифер винаги е бил една или друга форма на робство.

Другият фокус на атаката на противника срещу свободата на избор е от особено значение за нас като учители. Както се посочва в току-що цитирания откъс, Сатана, „бащата на всички лъжи“, действа, „за да мами и заслепява човеците“⁷. Свободата на избор става безсмислена, ако не знаем какво е истина и какво не е, и така не можем да правим информирани, интелигентни избори. Противоотровата за заблудата е истината. Спасителят заявява: „Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“⁸. Мисля, че Той има предвид свободни от робството на греха и заблудата, но също така свободни да упражняваме своята свобода на избор с разбиране – свободни и способни да правим мъдри избори. Точно тук идваме ние като учители на словото Божие. Сатана може да има сила само в степента, в която човек „не се вслуш(ва) в гласа (на Господ)“. Бог е изпратил Своя Син да бъде „пътят и истината, и животът“⁹. Той ни дава пророци, които да ни учат на истината и да ни водят към нея. Той ни дава дара на Светия Дух, за да потвърждава тази истина, а нашата роля е да помагаме на учениците да я чуят и да изберат да я приемат.

Но свободата на избор в контекста на религиозното образование изисква нещо повече от споделянето на евангелски истини. Основополагащо е да преподаваме по начин, който кани учениците да упражняват своята свобода на избор в хода на обучението. Искаме да им помагаме да стават активни участници в процеса и да поемат отговорност за своето собствено изучаване. Активирането на свободата на избор на учениците, с цел да поемат отговорност за своето обучение, има значение при развиването на трайна вяра, трайно свидетелство. Правейки това, те могат да станат активни ученици на Исус Христос за цял живот. Ще говоря повече за това по-късно, но нека сега кажа нещо относно заветите.

Самостоятелният избор е една от причините, поради които президент Нелсън е така съсредоточен върху заветите. Когато избираме да сключваме и спазваме завети, ние правим изключително лични избори да следваме нашия Спасител. Президент Нелсън обяснява:

„През този живот можем да избираме кои закони желаем да спазваме – тези от селестиалното царство, от терестриалното или от телестиалното – и, в резултат на това, в кое царство на слава ще живеем завинаги. Всеки праведен избор, който правите тук, ще ви се отплати стократно сега. Но праведните избори в земния живот ще ви се отплатят несравнимо повече от стократно във вечността. Ако избирате да сключвате завети с Бог и им оставате верни, вие имате обещанието, че „ще (ви) се прибави слава върху главите во веки веков“¹⁰.

Така че, поемането на отговорност при нашите избори задълбочава личната убеденост. Когато не действаме сами за себе си, може изведнъж да открием, че на нашата вяра ѝ липсва дълбочината, необходима, за да намираме отговори на житейските въпроси и трудности и да бъдем ученици на Исус Христос за цял живот. Както казва Самият Спасител:

„Защото тези, които са мъдри и са приели истината, и са взели Светия Дух за свой водач, и не са били измамени, истина ви казвам, те няма да бъдат отсечени и хвърлени в огъня, но ще преживеят деня“¹¹.

Тази основна роля, която свободата на избор заема в нашето лично развитие, има значение за начина, по който преподаваме като учители по религия. Каним ръководителите на мисии да помнят това, когато дават на своите мисионери възможности да ръководят мисионерската дейност. Каним ръководителите на младежи да дават възможности на младежите да поемат ръководна отговорност заедно с пълнолетните си наставници. И каним вас, преподавателите по религия, да преподавате по начини, които вдъхновяват лично участие и отговорност в обучението. Във всеки от тези случаи, истинското израстване се случва най-ефективно, когато на младите хора се дават възможности да действат, а не само да им се въздейства.

Щастливо си припомням времето, когато бях учител в Семинара рано сутрин. Научих от опит, че това би трябвало да е наистина желано призование. Две от годините ми като учител в Семинара бяха по време на следването ми по право. Искайки учениците да видят какво означава да имаш смелостта да живееш чрез вяра, аз поканих един от състудентите ми, който не беше член на Църквата, но беше вярващ, да се присъедини към нас една сутрин и да се обърне към класа. Приятелят ми, Ричард, имаше сериозни проблеми със зрението, които налагаха периодични и болезнени медицински процедури, включващи, представете си само, изваждане на очните му ябълки. В юридическия факултет се изискваше много четене, но той не виждаше достатъчно добре, за да го прави. Затова плащаше на няколко студенти от началните курсове да му четат всеки ден извън часовете. Въпреки тези сериозни трудности, той имаше благ характер и колегите ни го харесваха. Всички се вдъхновявахме от примера му.

Ричард разказа за себе си пред моя клас в Семинара, включително за вярата си в Бог и как е чувствал, че Бог отговаря на молитвите му. Учениците имаха възможност да го видят и чуят лично и да му зададат въпроси. Това отвори очите им за практическата сила на вярата и какво значение би имала тя в живота им. В същото време, преживяването символично отвори очите на Ричард за добротата на моите безценни ученици в Семинара. (Едно от нещата, които му направиха впечатление, е това да види тийнейджъри в урок от 6 ч. сутринта.)

Сега, помислете как преподава Спасителят. Исус не казва на Своите ученици само какво трябва да правят, нито пък прави всичко за тях. Той преподава по начини, които изискват от тях да мислят, участват, обсъждат и прилагат Неговите учения. Поради това, когато Спасителят вече не е лично с тях, те са по-подготвени да приемат Светия Дух и да бъдат водени от Него в самостоятелните си действия¹². В Да преподаваме като Спасителя четем: „Със сигурност е било удивително да гледаш как Спасителят ходи по водата. Но това не е достатъчно за Петър. Той иска да направи това, което прави Спасителят, да бъде там, където е Той, и сам да има същите преживявания“¹³. Разбира се, това също означава, че Петър ще прави грешки, но Спасителят многократно дава на Петър (а и на всички нас) възможности да действа и да бъде укрепван чрез своите усилия, включително чрез своите неуспехи¹⁴.

За да създава този вид учебни преживявания за Своите ученици, Спасителят открива начини да им помага да поемат отговорност за своето обучение. Помислете само върху три от начините, чрез които Спасителят включва Своите ученици: (1) използване на притчи, (2) задаване на вдъхновени въпроси и (3) отправяне на лични покани.

Използване на притчи. Ще коментираме и трите начина. Първо, притчи. Помислете как Христос използва притчи. Вместо винаги да предлага явно обяснение или недвусмислено твърдение, Спасителят често кани последователите Си да търсят дълбокото значение на Неговото учение. За това е нужно усилие от тяхна страна. Мога да се сетя за начини, по които моето разбиране на подчинението е било укрепвано от изучаването на притчата за сеяча¹⁵. По-добре съм разбирал прошката чрез изучаване на притчата за блудния син¹⁶. Желанието ми да изпитвам и проявявам милосърдие към всички се е увеличавало чрез притчата за добрия самарянин¹⁷.

По подобен начин съм ставал по-добър ученик и ръководител, когато съм размишлявал за настойничеството, според изложеното в притчата за талантите¹⁸. Едно от нещата, които са ми правили впечатление при размишление върху тази притча, е, че първите двама слуги (получилият пет таланта и получилият два), които увеличават своите таланти, получават една и съща похвала и награда, въпреки че количеството на талантите им се различава. Спомняте си, че първият с петте таланта ги удвоява до десет, а вторият, започнал с два, връща четири. Но и двамата получават еднакъв отговор от своя господар: „Хубаво, ти си добър и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си“¹⁹. Според мен това означава, че от нас не се изисква да постигнем едно и също ниво и развитие според един и същ график, за да пожънем благословия от Господ и накрая дара на вечен живот. Ние просто трябва да бъдем усърдни с даровете, способностите и възможностите, които имаме. Вярвам, че дори слугата с единия талант, ако беше работил и служил, за да придобие още един, вместо да го крие, също щеше да получи наградата, дадена на съслужителите му. Уча ръководителите и всички хора, че ако просто правят това, което могат, Господ ще увеличава и възнаграждава усилията им и с течение на времето ще получат пълнотата на Неговите благословии.

Задаване на вдъхновени въпроси. Спасителят също така учи чрез задаване на вдъхновени въпроси. Например, когато пита Своите ученици „А вие какво казвате: Кой съм Аз?“, Той явно знае какъв е отговорът с повече яснота и дълбочина от Неговите ученици, но дава на Петър възможността да размишлява и сам да отговори на въпроса. Вярвам, че отговорът на Петър задълбочава собственото му свидетелство, когато заявява: „Ти си Христос, Син на живия Бог“²⁰. След Своето Възкресение Спасителят задава различен въпрос на Петър три отделни пъти: „Симоне Йонов, обичаш ли Ме?“. Всеки път Петър отговаря: „Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам“. Този път въпросът позволява на Спасителя да учи Петър, отвръщайки всеки път с: „Паси овцете Ми“²¹.

Отправяне на покани. Последно, отправяне на покани. В други случаи Спасителят дава отговор на зададения от Него въпрос, но по начини, които служат като покана. Говорейки на Своите ученици в Западното полукълбо, Спасителят пита: „Какви човеци трябва да бъдете вие?“. И след това отговаря: „Истина ви казвам, тъкмо какъвто съм Аз“²². Можем да се сетим и за други важни покани от Спасителя. Помислете върху Неговата покана: „Ела и Ме следвай“. Понякога тези покани са били придружавани от обещания и все още идват с обещания. Например в Учение и завети Господ кани: „Приближавайте се до Мен и Аз ще се приближавам до вас; търсете Ме усърдно и ще Ме намирате, искайте и ще получавате, хлопайте и ще ви се отваря“²³. С всички покани на Спасителя Той дава на учениците си възможности да действат, да мислят и да поемат отговорността за своето обучение и израстване.

По-рано тази година старейшина Кларк Гилбърт отправи покана към нашите учители в Семинара и института да намират начини целенасочено да дават на учениците възможности да действат и да поемат отговорност за своето обучение. Той се позова директно на раздела от Да преподаваме като Спасителя, озаглавен „Отправяне на покани за усърдно изучаване“²⁴. Намирам за изключително важно това, че заглавието на този раздел се съсредоточава върху изучаване, а не преподаване. За мен това е напомняне, че ефективните учители канят учениците да поемат отговорност за своето собствено изучаване. Когато преподаваме по начин, който кани единствено към слушане и пренебрегва активното участие от страна на изучаващите, възможно е да даваме знак на учениците, че ценим своето преподаване повече от тяхното изучаване.

В Да преподаваме като Спасителя ни се напомня, че поканата за усърдно изучаване изисква от нас да помагаме на учениците да действат в процеса на своето собствено изучаване. Има няколко начина, по които това може да се случва, но нека наблегна на поне три от този източник за преподаване:

• Първо, можем да създаваме учебни преживявания, при които да „кан(им) изучаващите да се подготвят да учат“. Това може да се случва чрез възлагане на задания за четене, въпроси за изучаване и лични покани.

• Второ, следва да „насърчава(ме) изучаващите да споделят истините, които научават“. Има толкова много начини да правите това и всеки от вас ще открие индивидуализирани подходи, подходящи за вас и вашите ученици. Когато следвах право, често учех чрез така наречения „метод на Сократ“, при който учителите помагат на учениците да разгледат правен казус чрез въвличане на класа в материала с помощта на поредица от внимателно разработени въпроси. Трябваше да идваме в час подготвени да изразяваме свои собствени прозрения и да изслушваме другите. Виждал съм учители в Института, които дават на учениците възможности да споделят наученото чрез добре структурирани обсъждания в час, а за това са необходими добре подготвени учители, които общуват с добре подготвени ученици в дух на търсене и диалог. Знам, че точно такъв е случаят във вашите уроци. Всички ученици са добре подготвени. Всички учители са добре подготвени. Но това е поканата.

• Трето, трябва да „кан(им) изучаващите да живеят според наученото“ (курсив добавен)²⁵. Винаги следва да търсим начини да каним учениците да прилагат в живота си това, което научават. Това може да става чрез лични покани, упражнения за размисъл и множество други подходи за подпомагане на учениците да се променят и да стават нещо повече в Христос.

При тези усилия за подготовка, споделяне и приложение е необходим размисъл и понякога може да се изисква полагане на повече труд от страна на учителя. Това може да важи особено много за усилията ви да помагате на учениците да споделят и да се учат един друг. Но не означава, че няма да съществуват определени моменти, когато ще говорим директно и едностранно, особено когато наблягаме на ключово послание или излагаме основополагащ принцип. Събранието тази вечер е един такъв пример за представяне на основополагащо послание. Но това послание след това трябва да бъде последвано от по-редовни възможности за всички ни да се включваме в процеса на изучаване, като споделяме наученото и прилагаме това знание в собственото си преподаване.

Надявам се да осъзнавате каква подготовка поискахме от вас преди тази вечер със споделените предварително въпроси за изучаване и материали за четене. Утре и през престоящите седмици ви каним да обсъждате с вашите колеги и сподвижници това, което научавате за преподаването по начина на Спасителя. Също така ще искаме от вас да откриете области, в които можете да затвърждавате своето преподаване въз основа на днешното послание и другите източници, които ще бъдат споделени утре.

Нека сега направя пауза и спомена друг източник за преподаване, който си струва да бъде изучаван, въпреки че е написан за различна публика. Говоря за глава 10 на ръководството за мисионери – Проповядвайте Моето Евангелие. Нейното заглавие е „Преподавайте с цел изграждане на вяра в Исус Христос“. Преподаването на мисионерите, разбира се, в най-голяма степен цели подпомагане на хората да действат и да променят живота си чрез упражняване на своята свобода на избор. Целта е обръщане във вярата чрез влиянието на Светия Дух и благодатта на Христос, което води до ученичество, продължаващо цял живот. Разбира се, именно това е нашата задача в Образователната система на Църквата. Затова твърдя, че можете да придобиете допълнително прозрение от този източник, както и от Да преподаваме като Спасителя. Естествено, има значително припокриване на двете ръководства, но четенето на материал, който изразява принцип или идея по малко по-различен начин, понякога може да осигури свежа перспектива или по-задълбочено разбиране. Някои от въпросите, зададени в глава 10 на Проповядвайте Моето Евангелие, са: „Как да преподавам чрез Духа?“, „Как да преподавам от Писанията?“, „Как трябва да споделям свидетелството си, когато преподавам?“, „Как да планирам и коригирам преподаването си, за да отговаря на нуждите на хората?“ и „Как по-добре да задавам въпроси и да изслушвам?“. Искам да знаете, че не ми се плаща за това, че ви препоръчвам този източник.

Последно, да помагаме на учениците да поемат отговорност за собствените си свидетелства. Поканата за усърдно изучаване е основополагаща за изграждането на ученици на Исус Христос за цял живот, защото, както вече обсъдихме, помага на изучаващите да поемат отговорност за своето изучаване. Един от начините, по които президент Нелсън ни насърчава да поемем инициатива за личното си израстване, е чрез неговата покана към пълнолетните младежи да поемат отговорност за собствените си свидетелства. В своето послание към пълнолетните младежи по света през 2022 г. президент Нелсън казва:

„Умолявам ви да поемете отговорност за своето свидетелство. Стремете се да получите такова. Задръжте го. Грижете се за него. Подхранвайте го, за да може да се увеличава. Поддържайте го с истина. Не го замърсявайте с погрешните философии на невярващи мъже и жени, след което да се чудите защо то отслабва. Молете се искрено и смирено всеки ден. Подхранвайте се със словата на древните и съвременните пророци. Молете Господ да ви учи как да Го чувате по-добре. Прекарвайте повече време в храма и в работа по семейната история. Като превръщате свидетелството си в свой най-висок приоритет, наблюдавайте как се случват чудеса в живота ви“²⁶.

Президент Нелсън повтори тази молба към цялата Църква в своето послание от общата конференция през октомври 2022 г. под заглавие „Да побеждаваме света и да намираме покой“²⁷.

Говорейки на пълнолетните младежи, президент Нелсън зададе поредица от въпроси: „Желаете ли да чувствате мир относно проблеми, които ви мъчат в момента? Желаете ли да опознавате по-добре Исус Христос? Желаете ли да разберете как Неговата божествена сила може да изцелява вашите рани и слабости? Желаете ли да изпитате как сладката, облекчаваща сила на Единението на Исус Христос действа в живота ви? Стремежът да отговорите на тези въпроси ще изисква много, много усилия“²⁸. Той потвърждава знанието си за тревогите на учениците, като казва: „Ако имате въпроси – и се надявам това да е така – търсете отговори с искреното желание да повярвате. Учете се на всичко, което можете, свързано с Евангелието, и не забравяйте да се обръщате към изпълнени с истина източници за напътствие“.

За мен това означава да се отправи покана за усърдно изучаване и точно това е необходимо да правим, за да каним учениците да поемат отговорност за собствените си свидетелства. Тази отговорност в изучаването трябва да бъде подкрепяна в начина, по който структурираме своето преподаване, така че учениците да имат възможности да се включват с дълбочината и желанието, необходими за развиването на истинско ученичество. Помислете отново върху поканата на пророка: „Стремете се да получите такова (свидетелство). Задръжте го. Грижете се за него. Подхранвайте го, за да може да се увеличава“. Нашите класни стаи канят ли този вид лично участие с цел задълбочаване на свидетелството и ученичеството? Има ли начини, по които можем да достигнем до усърдно изучаване или да подобрим усилията си в тази насока и в отправянето на покани за усърдно изучаване?

Тази вечер започнах с преглед на целите на религиозното образование в Църквата, включително нуждата да помагаме на нашите ученици:

1. Да развиват вярата и свидетелството си за Небесния Отец и Неговия „велик план“ (…)

2. Да се превръщат в ученици на Исус Христос за цял живот, които сключват и спазват завети (…) (и)

3. Да развиват способността си да намират отговори, да разрешават съмнения, да реагират с вяра и да дават основание за своята надежда, пред каквито и трудности да се изправят“²⁹.

Когато помагаме на учениците да упражняват своята лична свобода на избор, тяхното обръщане във вярата ще се задълбочава по начини, които водят до ученичество, продължаващо цял живот. Миналият октомври президент Нелсън заяви: „Сега е времето да превърнем своето ученичество в наш най-висш приоритет“³⁰. Той добави: „Никога не е твърде рано или твърде късно да станете отдаден ученик на Исус Христос“³¹. Нека действаме усърдно сега, преди да е станало твърде късно. Сега е времето, както сподели той. Все повече се вълнувам от предупреждението на моя брат Павел към старейшините в Ефес:

„Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил (бел. прев. надзорници), да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си“³².

Учениците, на които според думите на Павел, ние сме „надзорници“, са безценни, придобити със собствената кръв на Спасителя. Ние имаме задължението да даваме пример на вярност, да ги храним и укрепваме срещу „свирепи(те) вълци“, които може да срещнат извън Църквата и дори в Църквата (по думите на Павел: сред самите нас), които говорят лъжи и се стремят да ги направят свои ученици, вместо ученици на Учителя. Трябва да им помагаме да изучават истината, мъдро да упражняват своята свобода на избор и, преди всичко, да изпитват дълбока и трайна обич към Отца и Сина.

Давам свидетелство за нашия обичащ и възлюбен Небесен Отец и Неговия план на изкупление. Свидетелствам за живата реалност на Неговия Единороден Син, Исус, възкръсналия Изкупител, Който седи отдясно на Отца, където е предявил Своите права за милост над чедата човешки³³. Заедно с Мормон, заявявам, че съм ученик на Исус Христос³⁴ и ще се стремя да бъда Христов ученик до края на живота си. Нека всички ние бъдем укрепени в своето ученичество и в усилията си да помагаме на възможно най-много хора да бъдат отдадени ученици на Исус Христос за цял живот.

Бог да ви благослови. В името на Исус Христос, амин.