Нашата цел е ученичество, което продължава цял живот
Влиянието на доброто преподаване на Евангелието
Духовно послание по време на конференцията за преподавателите по религия, 12 юни 2025 г.
Аз съм от Тенеси, средата на Библейския пояс, и когато бях в гимназията, членувах в организация, наречена „Сдружение на християнските спортисти“. Не бихте предположили, като ме гледате сега, но някога бях добър атлет и то в прилична спортна форма. Преди няколко години, майка ми изпрати на съпругата ми моя снимка от гимназията, когато имах гъста коса на главата и мускули. Заедно със снимката имаше и утешително съобщение от майка ми за съпругата ми, което гласеше: „Това е, което трябва да очакваш с нетърпение при възкресението“.
„Сдружение на християнските спортисти“ беше и е организация с прекрасна мисия. Беше общност от спортисти от различни деноминации, които споделяха вяра в Христос. В края на единадесети клас бях избран за президент на клона на сдружението в моята гимназия за следващата година – годината, в която завършвах.
Като нов президент, името ми, заедно с църковната ми принадлежност, бе изпратено до щатската централа. Малко след това се получи съобщение до нашия спонсор на отдела, че трябва да бъде изпратено ново име. Нашият спонсор ми разказа, че са му казали, че не мога да бъда президент, понеже не признават членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни за християни. Моята вяра никога преди не беше изпитвана по такъв начин.
Беше избран нов президент, но след няколко месеца получих известие, че представители на Църквата са говорили със „Сдружение на християнските спортисти“ и проблемът е решен. Продължих да бъда активен в групата, понеже в нея имаше наистина добри хора.
И така, в края на всяка учебна година, всеки гимназиален клон на сдружението гласува за спортист на годината и в края на дванадесети клас, аз бях избран от моите връстници за спортист на годината на „Сдружение на християнските спортисти“. За да бъда честен, имах чувството, че това е един вид „сладко възмездие“. Предишната година дори не бях считан за християнин, а сега получавах тяхната награда.
Е, като спортист на годината в моята гимназия, името ми, заедно с църковната ми принадлежност, бе изпратено до щатската централа. Но за пореден път се получи съобщение до нашия спонсор на отдела, че трябва да бъде изпратено ново име. Изглежда, че проблемът не беше решен.
Нашият спонсор, който беше моят треньор по американски футбол и борба, ми каза, че е изискал някой от щатския офис да ме посети в нашето училище, за да обясни това решение, което той самият не подкрепяше.
Много приятен и добронамерен мъж дойде да се срещне с мен. Видяхме се в класната стая на треньора ми в един от свободните му часове. Мъжът обясни, че желае да разбера защо членовете на нашата Църква не са възприемани като християни.
Той извади лист хартия от чантата си. На него имаше десет точки от нашето учение, които той каза, че противоречат на определението за християнство. Вие сте запознати с тези точки: вярването ни, че Божеството се състои от отделни Личности, че има друга книга с Писания освен Библията и т.н.
Той сподели тези точки с мен и беше много мил – бих казал даже християнин. Беше добър човек, просто беше заблуден. Той отвори чантата си, прибра си листа и ме попита чистосърдечно дали имам някакви въпроси.
И аз казах: „Да, имам. Това в чантата Ви Библия ли е?“.
„Да“ – отвърна той.
Аз попитах: „Може ли да прегледаме някои стихове в нея?“.
Сега е моментът да спомена, че имах наистина добри учители в Семинара. И ние бяхме много добри в използването на стиховете от Писанията. По онова време имахме по 40 стиха за овладяване на ученията всяка година, а всеки петък в нашия клас в Семинара имахме понички и дейност за „лов“ на стихове от Писанията, при която аз се съревновавах една идея повече, отколкото трябваше. Не само че си отбелязвах стиховете за овладяване на ученията в червено, но ми хрумна, малко ме е срам да го кажа, че ако намачкам леко страниците, ще мога по-лесно да отгръщам на тези стихове. А точно преди състезанието по „лов“ на стихове в нашия кол, аз леко посипвах страниците с бебешка пудра. Ако бях достатъчно близо до Писанията си и само щракнех с пръсти, те се отваряха на един от стиховете за овладяване на ученията.
Джентълменът беше достатъчно любезен да сподели своята Библия с мен, която, между другото, нямаше отбелязвания за „лов“ на стихове. Отворихме на Матей 3, Деянията на апостолите 7, 1 Летописи 29 и т.н. В негова защита, той бе благосклонен да слуша. Решението не се промени, но аз „да“.
Някак си, докато преглеждахме тези стихове, аз почувствах тяхната истинност по-силно от преди. Понякога свидетелството идва след изпитание1. Моето свидетелство, моето обръщане във вярата, не е в резултат на това преживяване – единични събития рядко водят до трайна вяра. Но това бе едно от многото преживявания, чрез които се сдобих със свидетелство, което с времето ставаше все по-силно.
Толкова съм благодарен за учителите ми в Семинара рано сутрин, които ми помогнаха да положа основа, върху която да градя. Те искаха нашият район да спечели състезанието по „лов“ на стихове в кола, но много повече искаха да ни помогнат да се превърнем в ученици на Христос за цял живот. Те промениха живота ми. Надявам се, че в тихите моменти, в които размишлявате за своето преподаване, ще разпознавате значимото влияние, което оказвате в живота на тези, на които преподавате.
Това подрастващо поколение е чудесно. На последната обща конференция президент Ръсел М. Нелсън каза: „Подрастващото поколение се отзовават като доблестни последователи на Исус Христос“2. На друго събрание той им казва: „Вие имате способността да бъдете по-умни и по-мъдри, и да повлияете на света повече, отколкото което и да било друго поколение!“ 3. За да развият тази способност, те се нуждаят, наред с други неща, от добри учители на Евангелието.
Те са изпълнени с вяра, но „вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово“4. „А как ще чуят без проповедник?“ 5 Те разбират Евангелието като никое друго поколение преди тях, но как могат да „разбира(т) (…) каквото чет(ат) (…) ако не (ги) упъти някой (учител)“6.
Павел пише на коринтяните: „Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса“7. Затова вие се оказвате „заклещени“ между апостоли, пророци и чудеса с изключително важна роля за величието на този миг и ускоряването на Господното дело8.
Целта е ученичество, което продължава цял живот
В посланието на старейшина Д. Тод Кристоферсън от снощи, той започна и завърши бележките си, като разгледа целите на религиозното образование в Църквата. Бях поразен колко пъти той повтори и наблегна на това да помагаме на изучаващите да се превърнат в ученици на Исус Христос за цял живот. Изглежда, че намерението му бе да ни напомни какво се надяваме да постигнем с нашето преподаване.
Само шест месеца след призоваването си в Кворума на дванадесетте апостоли, тогава старейшина Ръсел М. Нелсън говори в този кампус по време на едно неделно духовно послание. Неговата реч беше вдъхновяваща и изпълнена с прозрения, но аз искам да подчертая заглавието ѝ. Той го представи по следния начин: „Озаглавих бележките си: „Започнете с крайната цел наум“. След това обясни: „Предполагам, че част от това идва от опита ми като хирург. Един оперативен разрез никога не се прави без план за зашиване. Същият принцип е общоприложим във всички сфери. Бегачите не започват състезание, без да знаят къде се намира финалната линия“9.
Да се съобразяваме с края – да знаем къде е финалната линия и да разбираме крайната цел – винаги е важно, но е особено важно при преподаването на Евангелието. Когато оставаме съсредоточени върху тази божествена цел, имаме далеч по-голям шанс да я постигнем.
Президент Томас С. Монсън подчертава: „Целта на преподаването на Евангелието (…) не е да „налеем информация“ в умовете на присъстващите на урока. (…) Целта е да вдъхновим всеки един да обмисли евангелските принципи, да почувства тези принципи и после да направи нещо, за да живее според тях“10.
Както е написано в Избрани откъси от Общ наръчник: „Ние преподаваме Евангелието, за да помагаме на хората да укрепват своята вяра в Небесния Отец и Исус Христос“. „Ние се стремим да помагаме на хората да стават по-подобни на Спасителя, да получават Неговата сила в живота си и накрая да получат вечен живот.“11
Вие вече правите това по един забележителен начин. Ние виждаме влиянието ви върху живота на подрастващото поколение. Все повече от тях вземат участие в програмата „Семинар и институт“, повече отиват на мисия, повече служат в храма, повече стават ученици на Исус Христос за цял живот.
Поканата ми днес е проста: съзнателно да преподавате с цел ученичество за цял живот. Гледайте през тази призма всичко, което правите. Периодично преглеждайте какво преподавате, как го преподавате и дори върху какво изпитвате. Преглеждайте не само какво им помагате да научават, но също какво ги вдъхновявате да правят и в какво да се превръщат. Преподавайте с цел да им помагате да стават „нов(и) създани(я)“12 в Христос.
Някои въпроси за размисъл: Как това, което преподавам, и начинът, по който го правя, се отразяват на възприятията на моите ученици по отношение на въпросите, задавани по време на интервюто за храмова препоръка? Моето преподаване изгражда ли вяра в Небесния Отец, Исус Христос и Светия Дух? Укрепва ли свидетелства за Възстановяването на Евангелието на Исус Христос и за живите пророци и апостоли? Укрепва ли учениците в решението им да спазват заповедите и да се покайват всеки ден?
Отправяне на покани за усърдно изучаване
Ако целта ни е ученичество за цял живот, ние трябва, както старейшина Кристоферсън ни покани да правим, да „помисл(им) как е преподавал Спасителят“. Има значение как преподаваме.
Може да си спомняте учението на президент Бойд К. Пакър относно „начина на преподаване“ на зонови конференции, когато той бил президент на мисия. Сестра Пакър изпичала торта на три етажа, красиво украсена с цветни слоеве глазура. Тя изписвала отгоре думата: „Евангелие“.
Когато мисионерите били събрани, тортата се поднасяла церемониално. Президент Пакър казвал, че тортата представлява Евангелието. След което питал: „Кой би искал да я опита?“.
Разбира се, не е трудно да намерите мисионер, който иска торта. Нищо неподозиращ доброволец излизал отпред. Тогава президент Пакър бръквал с ръка в най-горния етаж на тортата и загребвал голямо парче. Той свивал юмрука си, за да може глазурата да се процеди през пръстите му. След което хвърлял парчето торта по шокирания старейшина, размазвайки глазура по сакото му.
След драматична пауза, той се обръщал към останалите мисионери и питал дали някой друг не иска торта. Той казва: „Незнайно защо, нямаше желаещи“.
След това той изваждал кристална чиния, сребърна виличка, ленена салфетка и красив сребърен нож за сервиране. Завъртал тортата. После внимателно, с голямо достойнство, отрязвал едно парче от другата страна, старателно го поставял в кристалната чиния и питал: „Някой иска ли парче торта?“.
Президент Пакър обяснява: „Урокът бе очевиден. И в двата случая тортата бе една и съща, същият вкус, същите хранителни вещества. Начинът на сервиране я бе направил апетитна, дори желателна, или отблъскваща, дори отвратителна“. Той напомнял на мисионерите, че тортата представлявала Евангелието и ги питал как те го сервират13.
Начинът, по който сервираме Евангелието, може да определи дали просто ще наливаме информация в главите на нашите ученици или ще ги вдъхновяваме да са усърдни изучаващи, които променят своите сърца, възгледи, действия и самата си същност, за да се превърнат в ученици на Исус Христос за цял живот14.
За да преподаваме подобно на Спасителя, ние обичаме тези, които учим, преподаваме чрез Духа и преподаваме учението15. Това са нещата, които правим като учители.
Но какво да кажем за учениците? Каква е тяхната роля? Тяхната роля е да учат усърдно, да поемат отговорност за своето изучаване, да действат и да прилагат принципите на Евангелието в ежедневието си.
Старейшина Кристоферсън ни помоли снощи да отправяме покани за усърдно изучаване. Той ни учи как Спасителят е отправял покани за усърдно изучаване. Той каза: „(Христос) преподава по начини, които изискват (Неговите ученици) да мислят, участват, обсъждат и прилагат Неговите учения“. Нека и ние правим същото.
Заключение
В заключение, благодаря ви за всичко, което правите за тези, на които преподавате, и за това, което правите за царството Божие. Целта на нашето преподаване е да изграждаме ученици на Исус Христос за цял живот. Моля се да бъдете напътствани, като „сервирате Евангелието“ и да го правите по начин, който насърчава усърдното изучаване.
Споделям свидетелството си за Великия Учител, тъкмо Исус Христос, нашия Застъпник, „Начинателя и Завършителя на нашата вяра“16, „Първосвещеник(а) на бъдещите добрини“17.
В името на Исус Христос, амин.