Да празнуваме Коледа

Скъпи мои братя и сестри, бяхме изобилно благословени от прекрасните послания, които чухме от сестра Руниа, старейшина Палмър и старейшина Кук. Чувствам се привилегирован да мога да преподам някои от нещата, които те вече обясниха.

Коледа е прекрасно време от годината. Докато отбелязваме раждането на нашия Спасител, сърцата ни са в съзвучие с това, което е най-важно в живота ни. Коледа ни прави по-осъзнати и по-благодарни за жертвите, които са направени за нас.

I.

Коледа ни напомня да мислим един за друг. Ние ценим семействата си повече. Подновяваме контакти със стари приятели. Издигаме се над бариерите, които ни разделят през други периоди от годината. Непознати хора си разменят поздрави без притеснение. Добротата и загрижеността се завръщат. Духът на Коледа вади наяве най-доброто от нас.

Топлината и светлината на Коледа идват от светлината на Христос. Както четем в съвременните Писания, Спасителят е „истинската светлина, която осветява всеки човек, който идва на света“. Всички, които празнуват раждането на Христос – всички, които имат това, което наричаме „духа на Коледа“ – имат частица от тази светлина.

Над един милиард души ще отбележат раждането на Исус Христос тази Коледа. Всички хора по света следва да го направят. Дори от светска гледна точка, Исус от Назарет е най-важната личност, живяла някога. Той е основен обект на внимание от страна на пророци и поети повече от 6000 години. Той е обект на най-великите произведения на музиката и изкуството в света. Той е най-великият Учител, Който някога е живял. Най-важното е, че Той е Единородният Син на Бог, Вечния Отец. Той е Богът, пред Когото всяко коляно ще се преклони, и всеки език ще изповяда, че Той е нашият Създател и Изкупител, Спасител и Бог на този свят.

Посланието на Коледа е „на земята мир между човеците“. Това е преобладаващата тема сред поетите и музикантите, които са ни дали славната коледна музика. Обичаме коледните песни, които преповтарят тази тема.

Там, там далече в Юдейско поле

чуха пастирите блага вест.

Слава на Бог, слава на Бог,

слава на Бог във небето!

Мир на земята и добро.

Мир на земята и добро.

Тези думи, изпълнявани безброй пъти по време на празничните ни дейности, ни напомнят, че в празнуването и песните на Коледа няма нищо ново. Посланието е старо и познато. То е било проповядвано на Адам. Било е проповядвано на чедата Израилеви. Било е проповядвано на потомците на татко Лехий. Отново и отново, пророците провъзгласяват основните истини за Единението на Исус Христос. Отново и отново, те провъзгласяват Неговата заповед, че следва да Го обичаме и да Му служим, както и да се обичаме и да си служим едни на други. И Той добавя: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“. Повтаряни през вековете, тези изявления са най-важното послание в цялата вечност. Те са за нас, за наша полза.

Най-важните неща в живота се повтарят. Никога не се уморяваме да чуваме святото име на нашия Спасител. Никога не се уморяваме от компанията на любимите хора. Никога не се уморяваме да чуваме думите „обичам те“.

И така, повтарящото се послание на Коледа не е послание, което трябва да бъде променяно, а е послание, което трябва да бъде подновявано в живота ни.

II.

Още от детството си всеки от нас знае, че Коледа е време за размяна на подаръци в семейството и между приятели. Това е време на специални прояви на доброта към хората, които обичаме. Но духът на коледните подаръци трябва да се простира отвъд кръга на нашето семейство и приятели. Днес много от нашите младежи имат незабравими преживявания, когато като кворуми, класове и други църковни групи посещават и носят подаръци на хората, които не трябва да забравяме на Коледа – в болници, домове за възрастни хора, домове за инвалиди и на много други места. Безброй пъти в навечерието на Коледа, добри мъже и жени, научавайки за тежкото положение на бедни, скърбящи родители, са се отзовавали с играчки, храна и сладкиши, така че ококорените, доверчиви деца да почувстват радостта от това, че не са забравени в коледната сутрин. Хиляди великодушни мъже и жени обединяват усилията си в коледни благотворителни организации, за да помагат на гладните, да обличат дрипавите, да подслоняват бездомните, да посещават болните и забравените и да даряват радост на децата. Бог да благослови тези хора, които протягат ръка за помощ! Всички ние трябва да ги подкрепяме. Хората, които служат с любов и безкористност, са истински служители на Княза на мира.

III.

Какво означават думите „на земята мир между човеците“? Спасителят учи първо: „Да възлюбиш (…) ближния си както себе си“. Той дори ни учи: „Обичайте враговете си и благославяйте онези, които ви проклинат, вършете добро на онези, които ви мразят, и молете се за ония, които ви позорят и преследват“.

Докато се стремим към целта, изложена в тези учения, Коледа трябва да бъде време за прошка, време за изцеление на стари рани и за възстановяване на влошени взаимоотношения.

Цитирам: „Затова Аз ви казвам, че трябва да си прощавате едни на други, защото този, който не прощава на брата си неговите простъпки, застава осъден пред Господа, защото в него остава по-големият грях.

Аз, Господ, ще простя на когото искам да простя, но от вас се изисква да прощавате на всички човеци“.

И така, Коледа е време да се разпрострем отвъд обичайните си отношения на любов и приятелство. „На земята мир между човеците“ не е само послание за хората, към които вече изпитваме любов и привързаност, като например съгражданите от нашата Църква или нация, жителите на родния ни град или квартал или хората, с които имаме обща култура. Небесното войнство провъзгласява благоволение към всички хора – към обикновени приятели, към непознати, дори към врагове. Коледа е време да си спомним, че всички ние сме чеда на Небесен Отец, Който е дал Своя Единороден Син, за да бъдат всички изкупени от смъртта. Нашият Отец в небесата също така предлага благословиите на спасението и възвисяването на цялото човечество при същите условия: вяра в Господ, Исус Христос, покаяние, кръщение и спазване на законите и обредите на Евангелието.

IV.

Духът на Коледа ни насърчава да използваме това празнично време, за да преминем отвъд бариерите и да спомогнем за разбирателството и любовта между хората от всички раси, вероизповедания и нации. Независимо дали светиите от последните дни са мнозинство, както е в Юта, или малцинство, както е навсякъде другаде, ние следва да помагаме на всички синове и дъщери на Бог. Следва искрено да подаваме ръка за приятелство на всички хора – на тези, които са, и на тези, които не са от нашата вяра. Следва да спазваме заповедта, която Бог дава на чедата Израилеви чрез пророка Моисей:

„Когато някой чужденец се засели при вас в земята ви, да не му правите зло; чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш местен и да го обича(те) като себе си“.

Следва да учим децата си да бъдат добри и внимателни към всички. Натъжавам се всеки път, когато чуя родители в тази общност, които не са светии от последните дни, да се оплакват, защото смятат, че техните синове и дъщери са били отхвърлени или прогонени от деца или младежи от Църквата. Надявам се, че подобни случаи са рядкост и намаляват. Ние следва да бъдем най-дружелюбните и внимателни от всички хора по света.

Разбира се, трябва да избягваме взаимоотношения, които противоречат на стандартите ни на поведение или отслабват вярата и поклонението ни. Но това изключение не ни освобождава от загрижеността за другите. Нито трябва да ни откъсва от многобройните взаимоотношения, които включват съвместни усилия в широкото поле на общите интереси, обхващащо всички хора.

Духът, с който следва да приемаме посланието „на земята мир между човеците“, е духът на себеотдаване в служба на другите. Точно както на Коледа празнуваме раждането на Този, Който даде живота Си за всички нас, така и всеки от нас следва да използва Коледа като време за подобряване на начините, по които служи на ближните си.

Когато правим това – когато даряващият дух на Коледа прониква в мислите и действията ни – всеки от нас ще дава своя принос към вечната цел „на земята мир между човеците“. Време е всички ние да действаме така, защото с всеки изминал ден сме по-близо до пришествието на Господ. Както ни учи президент Ръсел М. Нелсън на последната конференция през октомври: „Най-хубавото тепърва предстои, защото Господ ускорява Своето дело. Най-хубавото тепърва предстои, когато обръщаме сърцето и живота си към Исус Христос“. Край на цитата.

Сега ще цитирам от „Живият Христос: свидетелството на апостолите“. Там се казва следното:

„Докато отбелязваме раждането на Исус Христос преди две хилядолетия, ние даваме своето свидетелство за реалността на Неговия несравним живот и безкрайната добродетел на Неговата велика единителна жертва. Никой друг не е оказвал толкова дълбоко влияние върху всички хора, които някога са живели или които тепърва ще живеят на тази земя. (…)

Ние тържествено свидетелстваме, че Неговият живот, който заема централно място в човешката история, нито започна във Витлеем, нито завърши на Голгота. Той беше Първородният на Отца, Единородният Син в плътта, Изкупителят на света. (…)

Ние тържествено заявяваме, че Неговото свещеничество и Църквата Му са възстановени на земята – „съградени върху основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Христос Исус“.

Продължавам да цитирам: „Ние свидетелстваме, че някой ден Той ще се върне на земята. „И славата Господна ще се яви, и всички твари заедно ще я видят“. Край на цитата. „Той ще управлява като Цар на Царете и ще царува като Господар на Господарите, и всяко коляно ще се преклони пред Него, и всеки език ще Го славослови. (…)

Ние даваме свидетелство като Негови апостоли, поставени по надлежния ред, че Исус е Живият Христос, безсмъртният Божий Син. Той е великият цар Емануил, Който днес стои от дясната страна на Своя Отец. Той е светлината, животът и надеждата на света. Неговият път е пътеката, която води към щастие в този живот и към вечен живот в идния свят. Да благодарим на Бог за несравнимия дар на Неговия божествен Син“.

В името на Исус Христос, амин.