За вас Христос се роди!

Какъв голям късмет имаме да се насладим на такава прекрасна музика! Много благодаря на хора, оркестъра и диригентите. Не мога да ви видя зад тези дървета, но знам, че сте там.

„Дете свято, дете смирено“ е една от любимите ми коледни песни.

„Стадата спяха, пастирите бдяха

дорде пукна зората;

славата видяха, думите разбраха;

с радост пълна е земята.

Благовестието мрака победи

възглас радостен небето огласи:

За вас Христос се роди!“

За вас Христос се роди!

Като малка, родителите ми ме наричаха „Тами агънцето“ и когато в Писанията се говореше за овчари и техните агънца, винаги имах чувството, че се говори за мен.

Това важеше с пълна сила за историята за Рождество, когато ангели се явяват на овчарите, застанали на нощна стража около стадата си, техните агънца. Представях си, че съм там и се опитвах да се потопя в чувствата, които бих изпитала, доближавайки се до бебето в яслата. И досега обичам тези образи, когато всяка година размишлявам върху Неговото раждане.

Имам и друг любим образ от една история на старейшина Джон Р. Ласатър.

Преди много години старейшина Ласатър посетил страна в Африка като част от официална правителствена делегация.

Един ден, докато пътували в пустинята с кортеж от черни лимузини, станала катастрофа. Колата, в която се возил, се изкачила на един хълм и той забелязал, че лимузината пред тях била отбила от пътя. „Сцената пред нас остана в съзнанието ми през всичките тези години“ – казва той.

Един стар овчар, облечен в дълга роба като в дните на Спасителя, стоял близо до лимузината и разговарял с шофьора. Наблизо имало малко стадо от около 15 овце.

Шофьорът на старейшина Ласатър обяснил, че първата кола била ударила и ранила една от овцете. И понеже това била колата на краля, овчарят имал право на обезщетение, възлизащо на сто пъти стойността на малкото агънце, когато порасне напълно. Но според същия този закон, агнето трябвало да бъде убито, а месото му разделено между хората.

Тогава шофьорът казал: „Гледай само, старият овчар няма да вземе парите; те никога не го правят“. На въпроса защо, той отговорил: „От любов към всяка своя овца“.

Те гледали как старият овчар се навел и вдигнал раненото агне, завивайки го в полите на робата си. Той продължавал да го гали, повтаряйки отново и отново една и съща дума, а когато старейшина Ласатър попитал за значението на думата, му казали: „О, той казва името на агнето. Всички негови овце си имат име, защото той е техен пастир, а добрите пастири познават всяка от овцете си по име“.

В Исайя ни е обещано, че „(Той) ще събере агнетата с мишцата Си (и) ще ги носи в скута Си“.

Ако си спомняме нещо или чувстваме нещо през тези коледни празници, то следва да е, че сме Негови. Припомнете си, когато Христос казва на Петър: „Паси агънцата Ми (…) овцете Ми“.

„Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ“.

„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде“.

Той се роди, за да въздигне всеки един от нас лично. И ако е нечий, Той със сигурност е ваш. За вас Христос се роди!

Но Исайя също така предупреждава: „Всички ние се заблудихме като овце“. Навярно всеки един от нас е бил в положение, в което се е чувствал като заблудена или дори изгубена овца. Тази вечер аз заявявам, че всички ние сме ранени агънца, нуждаещи се от Добрия Пастир, Който да ни обгърне в обятията на Своята любов. Защото да бъдем смъртни означава да бъдем наранени или „счупени“ и да се нуждаем от изцеление.

И не знам дали има друг момент от седмицата ми, когато да изпитвам по-силна нужда от Изкупител, отколкото в неделя по време на причастието. Аз идвам със съкрушено сърце и размишлявам върху думите и символите в това „време за духовно обновление“. Но понякога се натъжавам за момент, превъртайки в ума си изминалата седмица, защото осъзнавам, че това са същите грехове, същите слабости, за които съм мислила и миналата неделя. И се чувствам наистина разбита и съкрушена.

Познато ли ви е това усещане?

Днес ви каня да опитате нещо ново. В тези най-свещени минути на цялата ви седмица, ако се чувствате съкрушени, представете си Го как ви вика по име и отидете при Него. Вижте вашия Спасител в съзнанието си, с разтворените Му обятия и светъл лик, обърнат към вас да казва: „Знаех, че ще се чувстваш по този начин! Затова дойдох на земята и понесох това страдание“. Неговата помощ, Неговата благодат е на ваше разположение точно сега, не в края на пътя, когато си мислите, че ще сте победили слабостите си. Защото кой се чувства по този начин? Никой от хората, които познавам.

Помнете, ние отиваме на Църква, на причастието на Господната вечеря, за да бъдем изцелени, но и също за да се почувстваме пречистени.

Преди години, когато служих в Неделното училище за деца, разказах история за един човек, кръстил се наскоро. Обърнах внимание, че този приятел е може би един от най-чистите членове на Църквата. Тогава на първия ред се вдигна ръка и едно момче каза: „Аз мога да бъда също толкова чист като него, защото съм кръстен и вземам от причастието“. Сконфузено отвърнах: „Да, това имах предвид – каквото той каза“.

Приятели мои, дали наистина си спомняме и приемаме това най-удивително учение? Ако вършим нужното, за да спазваме заветите, които сме сключили с Бог, и продължаваме да се връщаме, да носим известие и да се покайваме, можем да бъдем пречиствани всеки ден. А чрез обреда на причастието, можем да се чувстваме също толкова чисти, както в деня на нашето кръщение.

За мен така Господният ден се превърна в ден за почивка. Не само физическа почивка, а почивка от вината и страха, от моите недостатъци и слабости. Поне за един ден!

Един от най-прочувствените разкази в Писанията ни дава малка представа за тази почивка. В Книгата на Мормон, когато възкръсналият Спасител посещава Своите „други овце“ на американския континент и след като е усетил нуждата им, без те дори да са попитали, Той кани всички обременени физически – куците, слепите, немите или тези, „които страда(т) по някакъв начин“ – да излязат напред.

Представям си опашката от хора с видима нужда от физическо изцеление. Но също така в съзнанието си виждам наредени хора като себе си и други, които обичам, страдащи по начини, които може да не са видими за човешките очи. Спасителят пита за тези, страдащи по някакъв начин, и „Той изцел(ява) всеки един“.

Обърнете внимание как, в този случай, не се казва, че Той ги е излекувал. Харесва ми идеята за разликата между изцеление и излекуване. Излекуването обикновено означава връщане към предишното здравословно състояние, за което копнеем, нали? Но изцелението е различно. Изцелението включва тази стара рана, която води до промяната.

Дори Спасителят на света, като възкръснала Личност, запазва раните на Своите длани, нозе и страни – доказателство, че Той никога няма да ни забрави и че с тези рани ние сме изцелени. И навярно в този ден, когато Спасителят ги изцелява, Той също така приема всеки един в Своите любящи обятия.

Тази вечер може би се чувствате „счупени“ и не сте сигурни, че ще изпитате Неговото изцеление. Но дали това е вярно? Всяка неделя по време на причастието, Той ви вдига от прашния път, завива ви в полите на Своята роба и ви обгръща със Своите всеобхватни ръце.

В тази свята нощ на Рождество, един ангел споделя благата вест за голяма радост. „Той, Който бе най-велик, направи Себе Си най-малък – Небесният Пастир, Който стана Агнец“. „Царят на царете лежи в скромна ясла. През всички наши изпитания да бъде наш приятел“. Вярвам, че ангелът е казал: „Вашият приятел, вашият най-добър приятел току-що пристигна. И ако знаехте колко внимателно ви е наблюдавал, колко много вие сте гледали към Него, когато сте живели с Него преди, ако разбирахте какво ще жертва за вас и колко много е готов да направи за вас след това, за да ви помогне да се завърнете у дома, щяхте да бързате да Го посрещнете при яслата“.

Свидетелствам, че Бебето в яслата, Онова, на Което се покланяме и дори смеем да си представяме как държим, дойде да направи точно това за нас.

Да, за вас Христос се роди!

В името на Исус Христос, амин.