Безценни дарове

Тази вечер аз също ще говоря с радост и възхищение за свещената значимост на Коледа. Никое събитие в историята на света не е оказвало по-голямо въздействие от раждането и мисията на Исус от Назарет преди повече от две хиляди години. В целия съвременен свят времето се измерва съгласно това чудодейно събитие.

Раждането на нашия Господ се празнува по много различни начини в света, но има една коледна традиция, която изглежда универсална.

Тази традиция вероятно започва с разказа в Матей за мъдреци от Изток, които идват да се поклонят на Исус. Идвайки, те носят ценни дарове. Днес традицията да се подаряват подаръци заема все по-важна част от коледните празници.

Първият ми спомен за коледен подарък е за една чудесна играчка пушка, която изстрелваше корк на връвчица, и една механично навиваща се патица. Това беше истинско щастие за едно четиригодишно дете. Патицата се въртеше в кръг на пода и нямаше никакъв шанс, тъй като аз ентусиазирано я целех с пушката от петнадесет сантиметра разстояние. Но играчката скоро се счупи и, както се случва с всички материални неща, щастието, което тя даряваше, се оказа временно и бързо забравено.

Тази вечер предлагам три дара, които всеки от нас може да дарява през този коледен сезон, и през целия си живот, и които няма да носят временно щастие, а ще носят истинска и трайна радост.

Първият от тях е дарът на свидетелството. Това е много личен дар и когато се дава свободно, без лукавство, той разкрива най-дълбоките копнежи на душата ни. По-ценно от злато, ливан или смирна, искреното свидетелство за Исус Христос като наш личен Спасител и Изкупител е в основата на всичко, което празнуваме на Коледа.

Когато шестте ни деца бяха малки, една вечер с Джаки решихме, че за семейна домашна вечер, вместо да имаме урок, просто ще споделим свидетелствата си. След като споделих своето свидетелство, милата ни дъщеря Челси, вероятно на 16 години по онова време, каза с широко отворени очи: „Татко, никога преди не бях чувала твоето свидетелство!“. Бях леко шокиран и се учудих на нейната реакция. Разбирате ли, по това време бях президент на кол и знаех, че Челси ме е чувала да давам свидетелството си безброй пъти на много църковни събрания и у дома. Но в онзи момент тя едновременно чу и почувства свидетелството ми, сякаш беше за първи път. Челси ми даде незабравим урок: дарът на свидетелството е ценен и има сила в това да го споделяме често.

Вторият дар е дарът на прошката. Всеки от нас, в някакъв момент, е бил нараняван от грубите думи или действия на другите. И ако сме честни, ние също сме наранявали другите. Исус Христос учи: „Аз, Господ, ще простя на когото искам да простя, но от вас се изисква да прощавате на всички човеци“. После Той отива дори още по-далеч и казва, че когато не прощаваме на другите греховете им срещу нас, по-големият грях остава в нас.

Когато прощаваме на другите искрено и от сърце, ние се освобождаваме от отровата на лошите чувства, осъждането или отмъщението.

Имам един скъп приятел от Южна Африка, който се казва Сандиле Макаси. С разрешение споделям неговата много лична история за прошката. Когато Сандиле бил на по-малко от две години, баща му, само на 28 години, бил измъчван и убит от полицията по време на жестокия режим на апартейда. По-късно Сандиле научил пълните подробности за шокиращото убийство на баща си. Сега ще цитирам собствените му думи:

„През ранните си години като момче изпитвах горчивина и омраза заради онова, което бяха сторили на баща ми. Как можаха да ни го отнемат? Бях лишен от баща и наставник, а майка ми – от любящ и грижовен другар.

Когато научих как жестоко са го измъчвали, сърцето и ума ми се изпълниха с огромен гняв, омраза и враждебност към полицаите и към белите хора.

Продължавах да тая тези чувства, докато не открих възстановеното Евангелие на Исус Христос. Евангелието ми помогна да разбера, че трябва да простя на полицаите за техните престъпления и че моята радост и духовният ми напредък зависят от това.

Беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но аз постоянствах с много молитви и накрая Господ ми помогна да простя на враговете си. (…) Вместо болка, почувствах утеха; вместо враждебност и омраза, изпитах любов; вместо мрак в сърцето и ума, имах светлина и мир“.

Благодаря ти, Сандиле, за твоя пример за даване на дара на прошката.

Третият дар е дарът на Христовата любов. От всички духовни дарове, никой не е по-голям от милосърдието. Исус открито изразява обичта Си към другите и ни учи да се обичаме един друг.

Като следваме примера на Спасителя чрез изразяване на нашата обич към другите с думи и действия, те могат да чувстват Божията любов чрез нас.

Преди няколко години се запознах с един 23-годишен млад мъж, живеещ във Вашингтон, който е голям пример за това. Мисионерите го бяха учили в продължение на три месеца и той бе преживял голяма промяна в облика и в начина си на живот. Една вечер той говорел с мисионерите по телефона и преди да затворят, те му казали: „Обичаме те, Майкъл“. Оставяйки телефона, той си помислил: „Еха! Това е нещо ново за мен. Даже може да го казвам и на другите“. Майкъл решил да събере смелост, за да каже на майка си, че я обича. Тя живеела на няколко часа път в другата част на щата. Когато ѝ се обадил и ѝ казал: „Обичам те, мамо“, нейният незабавен отговор бил: „Какво ти става? Да не би да си ходил на лекар и той да ти е съобщил лоша новина? В затвора ли се връщаш?“. И така, той ѝ разказал, че бил намерил Евангелието и как то го променило, че бил отказал пушенето и употребата на наркотици и че планирал да бъде кръстен.

Мисля, че това илюстрира по чудесен начин какво се случва, когато хората чувстват Божията любов чрез другите. Тя смекчава сърцата и впоследствие поражда желание за споделяне на дара на любовта с другите.

Тази вечер започнахме да говорим за ценни дарове, като споменахме злато, ливан и смирна. Проверих; можете дори да купите тези подаръци от Amazon. Но никога и в нито един магазин няма да намерите другите дарове, които обсъдихме. Те са безценни дарове, при все това ще носят трайна и истинска радост както на получаващите, така и на даряващите ги.

И така, докато обмисляте какво ще подарите тази Коледа, аз ви каня:

1. Споделете свидетелството си с вашето семейство и хората, които обичате. Като споделяте този скъпоценен дар, свидетелството ви ще укрепва.

2. Простете на някого, който е съгрешил спрямо вас или ви е наранил. Давайки този дар, вие също ще почувствате мир и изцеление.

3. Помогнете на другите да чувстват Божията любов чрез вас. Ако е уместно, кажете им, че ги обичате. Когато виждате другите така, както Бог ги вижда, любовта ви към тях ще расте и вие също ще чувствате Божията любов в живота си.

В заключение, пожелавам на всеки от вас коледни празници, изпълнени с много радост. Давам своето свидетелство за Исус Христос. Той живее. Той е нашият Спасител, нашият Изкупител. Той е нашият Застъпник и Приятел. Благоговея пред Него! Обичам Го! Благодарение на Неговия дар за всеки от нас, купен на неизмерима цена, можем да се подготвим да получим най-великия от всички дарове – именно вечен живот в присъствието на нашия любящ Отец в небесата.

В името на Исус Христос, амин.