Ръководство за учителя в Семинара: Старият завет

Съдържание
Заглавна страница
Въведение към Ръководство за учителя в Семинара: Старият завет
Уроци от Стария завет
- Добре дошли в Стария завет
- Моисей 1, Авраам 3
- Битие 1–2, Моисей 2–3, Авраам 4–5
- Битие 3–4, Моисей 4–5
- Битие 5, Моисей 6
- Моисей 7
- Битие 6–11, Моисей 8
- Битие 12–17, Авраам 1–2
- Битие 18–23
- Битие 24–33
- Битие 37–41
- Битие 42–50
- Изход 1–6
- Великден
- Изход 7–13
- Изход 14–18
- Изход 19–20, 24, 31–34
- Изход 35–40, Левит 1, 4, 16, 19
- Числа 11–14, 20–24, 27
- Второзаконие 6–8, 15, 18, 29–30, 34
- Исус Навин 1–8, 23–24
- Съдии 2–4, 6–8, 13–16
- Рут, 1 Царе 1–7
- 1 Царе 8–10, 13, 15–16
- 1 Царе 17–18, 24–26; 2 Царе 5–7
- 2 Царе 11–12; 3 Царе 3, 6–9, 11
- 3 Царе 12–13, 17–22
- 4 Царе 2–7
- 4 Царе 16–25
- 2 Летописи 14–20, 26, 30
- Ездра 1, 3–7; Неемия 2, 4–6, 8
- Естир
- Йов 1–3, 12–14, 19, 21–24, 38–40, 42
- Псалми 1–2, 8, 19–33, 40, 46
- Псалми 49–51, 61–66, 69–72, 77–78, 85–86
- Псалми 102–103, 110, 116–119, 127–128, 135–139, 146–150
- Притчи 1–4, 15–16, 22, 31; Еклисиаст 1–3, 11–12
- Исайя 1–12
- Исайя 13–14, 22, 24–30, 35
- Исайя 40–49
- Исайя 50–57
- Исайя 58–66
- Йеремия 1–3, 7, 16–18, 20
- Йеремия 31–33, 36–38; Плачът на Йеремия 1, 3
- Йезекиил 1–3, 33–34, 36–37, 47
- Даниил 1–7
- Осия 1–6, 10–14; Йоил
- Амос, Авдий, Йона
- Михей, Наум, Авакум, Софония
- Агей 1–2; Захария 1–4, 10–14
- Малахия
Уроци „Подготовка за живота“
- Овладяване на ученията: намиране на отговори на моите въпроси
- Умения за изучаване на Писанията
- За укрепването на младежите: правене на избори
- Развиване на способности за разчитане на собствените сили
- Физическо и емоционално здраве
- Подготовка за бъдещо образование и заетост
- Постигане на успехи в училище
- Подготовка на мисионери
- Подготовка за храма
- Учения на църковните ръководители
Приложение

Захария 1–8: „Върнете се при Мене“

„Захария 1–8: „Върнете се при Мене“, Ръководство за учителя в Семинара: Старият завет, 2026 г.

„Захария 1–8: „Върнете се при Мене“, Ръководство за учителя в Семинара: Старият завет

Агей 1–2; Захария 1–4, 10–14: Урок 156

Захария 1–8

„Върнете се при Мене“

A young man walks with the good shepherd, Jesus, away from the thorns that had held him bound.

След 50 години пленничество във Вавилон и Персия, остатък от дома Израилев физически се завръща в своята свята земя, но духовно все още е далеч от Господ. Чрез пророк Захария, Спасителят подновява поканата Си: „Върнете се при Мене“ (Захария 1:3), с обещанието, че Той ще „обитав(а) сред (людете Си)“ (Захария 2:10). Този урок може да помогне на учениците да разберат начините, по които могат да се обръщат към Господ.

Подготовка на учениците: Поканете учениците да помислят какво биха казали на приятел, който се чувства отдалечен от обичта на Господ. Учениците биха могли да се подготвят да споделят своя съвет с класа. Учениците може да попитат доверен приятел или родител какъв съвет биха дали в тази ситуация.

Предложения за дейности за изучаване

Защо някои хора се отвръщат от Исус Христос?

Бихте могли да започнете урока, като покажете изображение на Спасителя до нарисувано човече със стрелка, насочена настрани.

Кои са някои от причините, поради които тинейджърите може да се отвърнат от Господ?

Напомнете на учениците, че в целия Стар завет пророците са заявявали поканата на Спасителя да се обръщат към Него и да се завърнат при Него, независимо от причината, поради която са се отвърнали (вж. Второзаконие 4:30–31, Неемия 1:9). Понякога се отвръщаме, без да осъзнаваме, че се отклоняваме.

Поканете учениците да си помислят дали те или хора, които обичат, може би се отвръщат от Господ. Бихте могли да поканите учениците да помислят за следната самооценка.

Кое от следните твърдения чувствате, че е вярно за вас?

Искам да помагам на хора, които се отвръщат от Господ и към които изпитвам загриженост.
Не съм се замислял колко близо съм до Господ.
Чувствам се изкушен да се отвърна от Господ.
Давам всичко от себе си, за да бъда близо до Господ и се надявам да остана силен.

Докато изучавате Захария, търсете вдъхновение от Светия Дух, което да ви помага в личните ви обстоятелства.

Обръщане към Господ

След 50 години пленничество, много израилтяни накрая се завръщат в Йерусалим и околностите. Те повторно изграждат града и започват да строят отново Господния храм (вж. Ездра 5:1–2, 6:14). Но въпреки че физически се завръщат в Йерусалим, много хора все още са далеч от Господ в духовно отношение. Той изпраща пророка Захария да помогне на хората да се върнат при Него, така че Той да може „да обитав(а) сред (тях)“ (Захария 2:10).

Прочетете Захария 1:1–3 и потърсете каква покана отправя Господ към Своя народ.

Начертайте на дъската четири колони. Напишете или помолете един ученик да напише следната недовършена истина на дъската над колоните: Връщаме се при Господ, като…

Бихте могли да напишете следните откъси от Писанията на дъската, по един във всяка колона. Разделете учениците на групи от по четирима и поканете всеки член на групата да изучи един от откъсите. След това учениците може да довършат истината, като използват своя откъс.

Захария 1:4
Захария 3:7 („Ще ти дам свободен достъп между стоящите тук“ може да се отнася за това човек да се чувства чист и достоен в присъствието на небесни пратеници.)
Захария 7:9–10
Захария 8:16–17 (обърнете внимание на израза „в портите си присъдата на истина и мир“)

Споделете какво сте научили

Поканете групите да споделят какво са научили. Един от начините да направите това е да поканите всяка група да напише отговорите си на подкана 2 или 3 за една от примерните ситуации в съответната колона на дъската.

Когато учениците приключат със споделянето, помогнете им да помислят върху наученото, като ги поканите да направят следното.

Запишете в дневника си за изучаване едно или две неща, които смятате, че биха могли да ви помогнат да се върнете при Господ. С молитва канете своя Небесен Отец да ви помага във вашите усилия.

Може да завършите със свидетелството си за обичта, която Небесният Отец и Исус Христос изпитват към нас, и Тяхната постоянна любяща покана да се обръщаме към Тях.

Допълнителни източници

Какво мога да правя, за да се отвръщам от злото?

Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява:

15:45

Първото и естествено последствие на уповаването на Спасителя е покаяние и отвръщане от злото. Като упражняваме вяра в Господ, ние по естествен начин се обръщаме към Него, отиваме при Него и зависим от Него. Затова покаянието е уповаване в Изкупителя и разчитане на Него да върши за нас онова, което сами не можем да свършим. Всеки от нас трябва да „(разчита) изцяло на заслугите на Този, Който е могъщ да спасява“ (2 Нефи 31:19), защото само „чрез заслугите, и милостта, и благодатта на Светия Месия“ (2 Нефи 2:8) можем да станем нови създания в Христос и в крайна сметка да се завърнем да живеем в Божието присъствие. („Да се събере в Христос всичко“, Лиахона, ноем. 2018 г., с. 23)

Какво мога да правя, за да се отнасям към другите с милост и състрадание?

Президент Ръсел М. Нелсън казва:

Като ученици на Исус Христос ние следва да бъдем примери за поведение в отношението си към другите, особено когато мненията ни се различават. Един от най-лесните начини един истински последовател на Исус Христос да бъде разпознат като такъв, е по това с какво състрадание се отнася към другите. (…)

Мои скъпи братя и сестри, наистина е от значение как се отнасяме един към друг! Как говорим на другите и за тях у дома, на църква, на работа и онлайн наистина е от значение. Днес аз ви моля да общувате с другите по един по-висш и по-свят начин. Моля, слушайте внимателно. „Ако има нещо добродетелно, хубаво или достойно за похвала“ (Символът на вярата 1:13), което можем да казваме по адрес на друг човек – дали на него или за него – това трябва да бъде нашият стандарт на общуване. („Нужни са миротворци“, Лиахона, май 2023 г., с. 98, 99)

Как можем да бъдем миротворци?

Президент Ръсел М. Нелсън казва:

Никой от нас не може да контролира държавите или действията на другите хора, или дори членовете на собственото си семейство. Но можем да контролираме себе си. Моят призив днес, скъпи братя и сестри, е да прекратите конфликтите, които бушуват във вашите сърца, вашите домове и във вашия живот. Заровете всички склонности да наранявате другите – независимо дали тези склонности са гняв, остър език или неприязън към някого, който ви е наранил. Спасителят ни е заповядал да обръщаме другата буза, да обичаме неприятелите си и да се молим за онези, които ни гонят. (…)

Ние сме последователи на Княза на мира. Сега повече от всякога се нуждаем от мира, който само Той може да дава. Как можем да очакваме да има мир по света, когато ние самите лично не се стремим към мир и хармония? (…) Моля ви да направите всичко по силите си, за да прекратите личните конфликти, които в момента бушуват в сърцата и живота ви. („Силата на духовната инерция“, Лиахона, май 2022 г., с. 97)

Ами ако все правя грешки, които ме отдалечават от Господ?

Сестра Джой Д. Джоунс, бивш общ президент на Неделното училище за деца, учи:

Опитвайте се да научавате по малко повече всеки ден. Небесният Отец не очаква да можете да направите всичко наведнъж. Животът е свързан с учене и израстване малко по малко. Той иска да продължим да се опитваме. И желае да се радваме на това!

Понякога сме сурови към себе си. Мислим си: „Провалих се. Не мога да се справя“ и след това се отказваме. Но Спасителят казва: „Продължи. Тук съм, за да ти помогна!“. Благодарение на Исус Христос, не е нужно да правим всичко сами. Можем да станем и да опитаме отново с Негова помощ. Това е смисълът на живота. („A Little Better Every Day“, Friend, ян. 2020 г., с. 20)

Старейшина Алън Д. Хейни от Седемдесетте учи:

Свидетелствам, че Спасителят никога няма да ни обърне гръб, ако със смирение Го търсим, за да се покаем; никога няма да ни счита за безнадежден случай; никога няма да рече „О, не, пак ли ти“; никога няма да ни отхвърли, тъй като разбира колко трудно е да се избягва греха. Той разбира всичко това съвършено, включително и чувствата на скръб, срам и отчаяние, които са неизбежна последица от греха.

Покаянието е реално и то действа. („Да помним на Кого сме се доверили“, Лиахона, ноем. 2015 г., с. 123)

Допълнителни дейности за изучаване

Захария 3:1–7. Трябва да сме чисти, за да бъдем в Божието присъствие

Може би ще е полезно за учениците да изучат видението, което Господ дава на Захария за Исус, първосвещеника на неговото време. Господ показва на Захария как Исус бива пречистен от греха, за да може да бъде в присъствието на Господ и Неговите небесни пратеници, докато служи в храма. Бихте могли да поканите учениците да изучат Захария 3:1–7 и да обсъдят защо е важно да бъдем чисти, когато застанем пред Господ.

След това учениците може да си представят човек, изпитващ трудност да се почувства достоен да бъде в Господното присъствие. Този човек може да се притеснява, че никога повече няма да се почувства чист. Поканете учениците да обсъдят какъв съвет биха дали на приятел, който се чувства по този начин.

След това учениците биха могли да направят препратки между Захария 3:4, Исайя 1:18 и 3 Нефи 27:19. Разделете учениците по двойки и ги поканете да се упражнят да обясняват как тези стихове могат да помогнат на техния приятел.

Ако за учениците би било от полза да разберат как духовната чистота им помага да се чувстват уверени в присъствието на свети пратеници (вж. Захария 3:7), може да покажете видеоклипа „Preparation of Joseph F. Smith: I Am Clean“ („Подготовка на Джозеф Ф. Смит: Чист съм“) (2:16 мин). Този видеоклип разказва за видение, което президент Джозеф Ф. Смит получава, в което вижда чичо си, пророка Джозеф Смит. Разказът обяснява как Джозеф Ф. се чувства уверен да бъде в присъствието на своите починали близки.

2:16

Захария 7:4–6. Да правим неща за себе си или за Господ

Тъй като не са се върнали изцяло при Господ, израилтяните по времето на Захария извършват религиозни действия, като например пост, по погрешни причини. Поканете учениците да прочетат Захария 7:4–6 и да потърсят въпросите, които задава Господ.

Един от начините да помогнете на учениците да разберат това е да начертаете две колони на дъската, озаглавени За себе си и За Господ. Поканете учениците да изберат няколко заповеди, които ни помагат да се обръщаме към Господ.

Как би изглеждало, ако спазвахме заповедта „за себе си“? Как би изглеждало, ако нашето послушание беше „за Господ“?

След като учениците напишат на дъската няколко заповеди и отговори, насърчете обсъждане в клас с въпрос като следния:

Защо мислите, че са важни нашите мотиви при спазване Господните заповеди?