Псалми 51

Представете си, че следният анонимен въпрос, зададен от млад човек, е включен в изданието от този месец на списание За укрепването на младежите:

„Наскоро извърших някои много сериозни грехове, за които се чувствам наистина зле. Не знам как точно да се покая. Честно казано, дори се чудя дали изобщо мога да се покая. Можете ли да ми помогнете?“.

В дневника си за изучаване на Писанията, използвайки това, което знаете за покаянието, напишете какво според вас би било полезно за този човек да узнае и разбере.

Давид „извършва сериозни престъпления, но (…) е способен на истинско покаяние. Затова успява да получи опрощение, освен за убийството на Урия“ (Ръководство към Писанията, „Давид“, вж. също Учение и завети 42:18). В Псалми 51 Давид записва псалм към Бог, в който изразява чувствата си на съжаление след греха си с Витсавее (вж. 2 Царе 11–12). Смирението на Давид и прочувственото му желание да бъде възстановен в Божията благодат и одобрение свидетелстват, че той е човек, който истински търси покаяние.

Изучете самостоятелно Псалми 51:1–19 и потърсете какво може да научим от псалма на Давид относно (1) Бог или (2) покаянието. Отбележете това, което сте открили.

Открийте три израза, които сте отбелязали, и направете едно от следните неща:

• Напишете твърдение на истина, на което изразът учи за Бог или за покаянието.

• Намерете препратка, която потвърждава или задълбочава разбирането ви за това какво означава този израз.

• Намерете цитат от църковен ръководител, който може да ви помогне с разбирането.

• Напишете въпрос относно този израз.

Исайя 1:18

Президент Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли свидетелства:

Колкото и грешки да смятате че сте допуснали (…) колкото и да сте се отдалечили от Бог, дом и семейство, аз свидетелствам, че не сте толкова далеч, че да не можете да бъде достигнати от Божията любов. Не е възможно да потънете толкова дълбоко, че безпределната светлина на Христовото Единение да не може да ви освети. („Работниците в лозето“, Лиахона, май 2012 г., с. 33)

Мосия 26:29–30

Учение и завети 58:42–43

В Общия наръчник е обяснено:

За покаянието е необходимо греховете да бъдат изповядани на Небесния Отец. (…)

Когато членовете на Църквата извършват сериозни грехове, тяхното покаяние включва също изповядване на техния епископ или президент на кол. След това той може да упражнява ключовете на Евангелието на покаянието за тяхна полза (вж. Учение и завети 13:1, 84:26–27, 107:18, 20). Това им помага да получат изцеление и да се върнат на пътеката на Евангелието чрез силата на Единението на Спасителя. (…)

Доброволното изповядване показва, че членът желае да се покае. (Избрани откъси от Общ наръчник: да служим в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, 32.4.1, Евангелска библиотека).

Мосия 4:2–3

Президент Ръсел М. Нелсън учи:

Когато избираме да се покайваме, ние избираме да се променяме! Така позволяваме на Спасителя да ни превръща в най-добрата наша версия. Ние избираме да израстваме духовно и да получаваме радост – радост от изкуплението чрез Него. Когато избираме да се покайваме, ние избираме да ставаме по-подобни на Исус Христос! („Можем да се справяме по-добре и да бъдем по-добри“, Лиахона, май 2019 г., с. 67)

3 Нефи 9:19–20

Старейшина Нийл Л. Андерсън от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява:

Да имаме съкрушено сърце означава да сме смирени, каещи се, кротки, готови да приемем Божията воля. Разкаяният дух поставя собствените ни интереси в ръцете на Бог, вярвайки, че Неговата воля, а не нашата, ще ни помогне да станем това, което би трябвало да станем. (The Divine Gift of Forgiveness (2019 г.), с. 153)

Върнете се към това, което написахте в началото на урока по въпроса в списанието За укрепването на младежите. Като използвате наученото днес за искреното покаяние, добавете две или три изречения към първоначалния си отговор.