Второзаконие 6:6–25, 7:1–26, 8:1–20

• В коя от тези ситуации хората са по-склонни да помнят Бог и да се осланят на Него? Защо?

• Защо може да е по-трудно да помним Бог и да се осланяме на Него, когато животът ни върви добре?

• Защо е важно да помним Бог при всички обстоятелства?

Като имате предвид конкретно връзката си с Небесния Отец и Исус Христос, довършете следните твърдения:

Когато нещата вървят добре в живота ми, имам склонността да .

Когато нещата вървят зле в живота ми, имам склонността да .

След като води чедата Израилеви в пустошта в продължение на 40 години, Господ е готов да ги преведе през река Йордан в обетованата земя. След като напускат Египет, израилтяните разчитат на Господ за храна, вода и защита. Израилтяните вече са се превърнали в силна армия, а обетованата земя разполага с много природни ресурси, които ще направят живота им много по-удобен.

Прочетете Второзаконие 4:7–9, 6:10–13 и 8:7–14, като потърсите повторното предупреждение, което Моисей отправя към израилтяните.

• Защо според вас това тревожи Моисей?

• Защо според вас напътствията на Моисей все още са актуални за членовете на Църквата на Спасителя днес?

Старейшина Дейл Г. Ренлънд от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява защо Небесният Отец иска да си помняме за Него и Неговия Син.

Нашият Небесен Отец желае да си спомняме за Неговата добрина и тази на Неговия Възлюбен Син не за Тяхно удовлетворение, а заради влиянието, което това помнене има върху нас. Когато размишляваме над Тяхната добрина, нашата перспектива и разбиране се разширяват. Когато се замисляме за Тяхното състрадание, се молим повече и ставаме по-смирени и непоклатими. (…)

Всеки път, когато използваме тези дарове, благославяни сме от тях или мислим за тях, трябва да си спомняме за жертвата, щедростта и състраданието на Тези, Които са ни ги дали. Благоговението към даващия ни прави повече от просто благодарни. Размишляването над Техните дарове може и трябва да ни променя. („Размишлявайте над добрината и величието на Бог“, Лиахона, май 2020 г., с. 41–42)

• Какво ви прави впечатление в изказването на старейшина Ренлънд?

  Въз основа на това, което им прави впечатление, поканете учениците да довършат следното твърдение в дневниците си за изучаване на Писанията:

  Като си спомняме добрината на Небесния Отец и Исус Христос, …

  Учениците може да предложат няколко начина, по които да довършат твърдението. Те може да включват:

  … перспективата и разбирането ни се разширяват.

  … ставаме по-смирени и непоклатими и се молим повече.

  … може да бъдем преобразени (или променени).

  Бихте могли да запишете отговорите на учениците на дъската. Уверете се, че учениците разбират значението на тези благословии. Един начин да направите това е да попитате как получаваме тези благословии. Например как можем да се молим повече или да бъдем непоколебими?

• Защо според вас това да си спомняме за Господ води до такива значими благословии?

• Как сте изпитали някоя от истините, споделени от старейшина Ренлънд?

Израилтяните изпитват големи трудности при придобиването на обетованата земя. Господ им казва, че ще трябва да победят по-силни народи (Второзаконие 7:1). Знанието, че народите са по-силни от тях, може би е притеснило мнозина от израилтяните.

Прочетете Второзаконие 7:17–21, 8:2–4, 15, за да видите какво Господ иска израилтяните да помнят, докато се справят с бъдещите трудности.

• Как споменът за стореното от Господ в миналото може да бъде полезен, когато в бъдеще се справяме с трудности?

1:28

• Как би ви повлияло това да виждате Божията ръка в ежедневието си?