Заветът

Авраам желае да бъде „по-голям последовател на праведността“ (Авраам 1:2) и затова Бог го кани да встъпи в базиращо се на завет взаимоотношение. Авраам не е първият, който има това желание и не е първият, който приема да сключи завет. В крайна сметка, това е един вечен завет. Авраам търси „благословиите на бащите“ (Авраам 1:2) – благословии, които са предложени чрез завет на Адам и Ева и оттам насетне на онези, които усърдно търсят тези благословии.

В завета на Бог с Авраам са обещани прекрасни благословии: наследяване на земя, голямо потомство, достъп до свещенически обреди и име, което да бъде почитано в продължение на поколения. Но в този завет се набляга не само на благословиите, които Авраам и семейството му ще получат, но и на благословията, която те ще бъдат за всички останали Божии чеда. „Ще бъдеш за благословение – заявява Бог, – и в тебе ще се благославят всички земни племена“ (Битие 12:2–3).

Този завет дава ли на Авраам, Сара и техните потомци привилегирован статус сред Божиите чеда? Само в смисъл, че е привилегия да благославяш другите. Семейството на Авраам трябва да „занес(е) на всички народи това служение и свещеничество“, като сподели „благословиите на Евангелието, които са благословиите на спасението, тъкмо на живота вечен“ (Авраам 2:9, 11). Това, че те са Божият заветен народ, не означава, че са по-добри от другите, а означава, че те имат задължението да помагат на другите да бъдат по-добри.

Този завет е благословията, за която копнее Авраам. След като го сключва, Авраам казва в сърцето си: „Твоят служител Те търсеше усърдно и сега Те намери“ (Авраам 2:12).

Това става преди хиляди години, но този завет е възстановен и в наши дни. И в момента се изпълнява в живота на Божия народ. Изпълнението на завета набира скорост в последните дни с напредването на Божието дело, като благославя семейства по целия свят. И всеки, който като Авраам желае да бъде по-голям последовател на праведността, всеки, който усърдно търси Господ, може да бъде част от него.

Вие сте чедо на завета. Вие сключвате завет с Бог при своето кръщение и когато вземате от причастието. И получавате пълнотата на завета чрез светите храмови обреди.

Чрез тези завети и обреди ние ставаме Божий народ. Ние сме обвързани с Него „с вечни връзки“. „Щом сключим завет с Бог – учи президент Ръсел М. Нелсън, – завинаги преставаме да бъдем неутрални. Бог няма да се откаже от личната връзка с хората, които са изградили такава връзка с Него. Всъщност, всички хора, които са сключили завет с Бог, имат достъп до специален вид любов и милост. (…) Благодарение на нашия завет с Бог, Той никога няма да престане да ни помага и ние никога няма да изчерпим Неговото милостиво търпение към нас“. Ще виждате това в историята на Божия заветен народ в Стария завет и ще го виждате в собствения си живот като едно от Неговите чеда на завета.

Това е ценното разбиране, което ни е дадено благодарение на Възстановяването на завета на Авраам чрез пророка Джозеф Смит. Така че, когато четете за заветите в Стария завет, не мислете само за взаимоотношенията на Бог с Авраам, Исаак и Яков. Мислете и за взаимоотношението Му с вас. Когато четете за обещанието за безбройно потомство, не мислете само за милионите, които днес могат да нарекат Авраам свой отец. Мислете и за Божието обещание към вас за вечни семейства и вечно нарастване. Когато четете за обещанието за земя на наследство, не мислете само за земята, обещана на Авраам. Помислете и за селестиалната съдба на самата земя – наследство, обещано на „кротките“, които „чакат Господа“ (Матей 5:5, Псалми 37:9, 11). А когато четете за обещанието, че Божият заветен народ ще благослови „всички семейства на земята“ (Авраам 2:11), не мислете само за служението на Авраам или пророците, които произлизат от него. Помислете и затова какво вие можете да правите – като заветен последовател на Исус Христос – за да бъдете благословия за семействата около вас.