Моето „Осанна“

В една от любимите ми глави от Новия завет се говори за триумфалното влизане на Исус Христос в Йерусалим. Хората викат: „Осанна на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господнето име! Осанна във висините!“ (Матей 21:9). Всеки път, когато чета това, си мисля: От какво искам да бъда избавена?

Цял живот заеквам. Понякога съм се чувствала толкова разочарована и обезсърчена, защото не съм успяла да се изразя по начина, по който искам. Искало ми се е или да говоря перфектно, или никога повече да не говоря. Винаги се притеснявам, когато говоря пред други хора, или дори, когато се моля на глас. Много пъти мислено съм умолявала за търпение, мир и помощ. Това е един от моите лични викове „Осанна“ – моят вик за избавление.

Точно както Христос не пренебрегна виковете на хората в Йерусалим, Той никога не пренебрегна и моите. Той не премахна заекването ми, но ме укрепи по начини, които не очаквах. Помага ми да усещам мир в моменти на безпокойство и да осъзнавам, че моят глас, колкото и да е несъвършен, е достатъчен за Него.

Всеки от нас има нещо в живота си, което да го подтикне да се моли. Понякога може да чувстваме, че виковете ни остават без отговор. Но Той чува всяко „Осанна“. И ще ни помогне по Своя съвършен начин и в избрания от Него момент.

В Гетсиманската градина Христос страда за греховете ни и изпита нашите болки и трудности. Той продължава да напътства и утешава всички, които се обръщат към Него и Небесния Отец. Същият Христос, Който страда за нас в Гетсиманската градина и на кръста, също така се вдигна от гроба, побеждавайки смъртта, за да можем да имаме надежда. Неговото Възкресение е най-висшият отговор на всяко „Осанна“.