Скрити съкровища
Да откриваме Единението на Спасителя в Стария завет
Търсете внимателно, учете задълбочено.
Някои хора може да си мислят, че в Стария завет, който е написан преди раждането на Спасителя и в който Исус Христос не е споменат по име, няма много информация за Великден. Но както е пояснено в Книгата на Мормон, хората в древността също са знаели за Спасителя и са имали вяра в Него (вж. Яков 4:4).
Израилтяните са учени, че целта на закона на Моисей е да ги насочва към Христос. Например, когато са изцелени от ухапвания от отровни змии чрез поглеждане към медната змия, която Господ е казал на пророка да направи, Моисей ги учи, че това е символ за Спасителя, Който ще дойде и ще ги спаси от греховете им (вж. Числа 21:7–9, Алма 33:18–20).
За съжаление, голяма част от тази яснота липсва в Библията във вида, в който разполагаме с нея днес, поради промени, както умишлени, така и случайни, направени през вековете (вж. 1 Нефи 13:23–27).
Но ако потърсите, все още можете да намерите много препратки към Спасителя и Неговото Единение в Стария завет. Нека поговорим за някои от тях!
Цветница, Гетсиманската градина и съдебния процес
„… твоят цар иде при тебе; Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел. Да! На осле, рожба на ослица“ (Захария 9:9).
Това се осъществява в деня, известен днес като Цветница (наричана на много езици „Палмова неделя“ – бел. прев.), седем дни преди Великден, когато Исус триумфално влиза в Йерусалим (вж. Матей 21:15).
„Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен“ (Исайя 53:4).
В Гетсиманската градина Спасителят страда за всички грехове и изпитва скърбите, болките, болестите и страданията на всеки човек, който някога е живял или някога ще живее на земята. Поради това Той знае как да ни утешава в нашите изпитания (вж. Алма 7:11–13, вж. също Матей 8:17).
„Той беше угнетяван, но смири Себе Си и не отвори устата Си; както агне, водено на клане, и както овца, която не издава глас пред стригачите си, така Той не отвори устата Си“ (Исайя 53:7).
Исус мълчи, когато първосвещеникът Го разпитва (вж. Марк 14:60–61).
Разпъването на кръст
„… тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми“ (Псалми 22:16).
„Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий“ (Псалми 22:18).
„И дадоха ми жлъчка за ядене и в жаждата ми ме напоиха с оцет“ (Псалми 69:21).
Разпъването на кръст е обичаен метод за екзекуция по онова време, но римските войници са особено жестоки в подигравките и мъченията, на които подлагат Спасителя (вж. Йоан 19:1–3; Матей 27:34–35, 48).
Възкресението
„(Той) ще погълне смъртта завинаги; и Господ Йехова ще обърше сълзите от всички лица и ще отнеме укора на народа Си от цялата земя; защото Господ е изговорил това“ (Исайя 25:8).
„Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята; и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога“ (Йов 19:25–26).
Господ Исус Христос възкръсна. Той е жив сега! Безброй стихове от Писанията и свидетелства потвърждават това. Нещо повече, нашият Небесен Отец е знаел от самото начало, че ще се нуждаем от Спасител, и още от старозаветни времена Той подготвя Своите чеда да приемат Спасителя.