Пътуване до храма

Илюстрация от Кейтлин Бъдж

Имаше един период от време, когато в продължение на около шест години не можех да посетя храма. Тези години бяха най-мрачният период от живота ми, защото тогава също загубих майка си. Исках да отида до храма, но беше на около час път от дома, а нямах пари за транспорт и нямаше кой да ме закара.

И тогава миналата година бях призована за президент на клас в Младите жени. Когато моят ръководител на Младите жени ме помоли да ѝ помогна да планира дейности за годината, ѝ казах, че първото нещо, което трябва да направим, е да отидем в храма като клас. Когато съобщих това на младите жени, те бяха много развълнувани! За повечето от тях това щеше да бъде първото им посещение. Молих се и постих толкова много, докато се подготвяхме за пътуването. Не исках нищо да се обърка.

В храма се почувствах облекчена от всякакво бреме. Обещах да посещавам храма по-често. Беше изключително красиво преживяване и благословия. Бях толкова развълнувана, че аз и останалите младежи участвахме във великото дело на нашия Небесен Отец.

Знам, че храмът е светият дом Господен, в който се изпълняват свещени обреди. Там можем да призоваваме Небесния Отец в молитва, а Той ще оправя нещата в определеното от Него време, ще ни изпълва с любов и ще ни дава вечен мир. Знам, че когато се обръщаме към Христос, ще виждаме чудесата, от които се нуждаем. Ние сме възлюбени чеда на нашия Небесен Отец и Той има велико дело за нас – да събираме Израил от двете страни на завесата.