Никой не седи сам

В притчата за добрия самарянин Исус ни кани да идваме един при друг и при Него в гостилницата Му – Неговата Църква. (…)

В духа на „място в гостилницата“ се включва „никой не седи сам“. Когато дойдете на църква, ако видите някой да е сам, моля, поздравете го и седнете с него. (…)

„Никой не седи сам“ също означава, че никой не седи сам емоционално или духовно. Веднъж отидох заедно с един баща с разбито сърце да посетя неговия син. Години по-рано синът му с вълнение бил ръкоположен за дякон. За случая неговите родители му купили първия чифт нови обувки.

Но на църква другите дякони му се присмели. Обувките му били нови, но не и модерни. Засрамен и наранен, младият дякон казал, че никога повече няма да отиде на църква. Сърцето ми все още скърби за него и семейството му. (…)

В Неговата възстановена Църква всички ние сме по-добре, когато никой не седи сам. Нека не само приемаме и толерираме. Нека искрено приветстваме, уважаваме, служим и обичаме. (…)

Мнозина днес се чувстват самотни и изолирани. (…)

Има множество причини, поради които може да чувстваме, че няма място за нас в Църквата – че, образно казано, седим сами. (…)

В Мосия 18:21 сме поканени да обвържем сърцата си в единство и любов. Каня всички нас да се притесняваме по-малко, да съдим по-малко, да изискваме по-малко от другите – и, когато е необходимо, да бъдем по-малко взискателни към себе си. (…)

Заветната принадлежност се задълбочава, когато идваме един при друг и при Господ в Неговата гостилница. Господ благославя всички ни, когато никой не седи сам.