Вършете своята част с цялото си сърце

Казано просто, за ученичеството е нужна самодисциплина. (…)

Нашата вяра, която е нашата вярност към Спасителя, става по-силна, когато бива подлагана на изпитание чрез противопоставянето, което срещаме в този живот. Тя устоява, защото продължаваме да я подхранваме, активно да я прилагаме и никога да не се отказваме.

От друга страна, ако не използваме вярата и нейната убеждаваща сила, като действаме според нея, ние ставаме по-несигурни за нещата, които някога сме считали за свещени – по-неуверени за нещата, които някога сме знаели, че са истина. (…)

Огънят на вчерашното свидетелство може да ни топли само временно. (…)

Нашите дарове нарастват и се множат само когато ги използваме. (…)

Може да е вярно, че духовните ни дарове не са винаги бляскави и очевидни, но това не ги прави маловажни. (…)

Така че нека всеки от нас върши своята малка част. (…)

Нека не забравяме, че Исус Христос вече изпълни свръхчовешката част, когато победи смъртта и греха.

Нашата част е да следваме Христос. (…)

Когато вярата е слаба, започнете с надежда в Исус Христос и в Неговата сила да пречиства и освещава. (…)

Знаем, че само нашите усилия не могат да ни направят селестиални. Но те могат да ни направят верни и отдадени на Исус Христос, а Той може да ни направи селестиални. (…)

Благодарни сме за стъпките, които сме направили вчера, но не спираме да вървим. Знаем, че ни предстои още много път, но не позволяваме на това да ни обезсърчава.

Това е нашата същност като последователи на Исус Христос.