Великите дарове на вечността: Възстановяването, Единението и Възкресението на Исус Христос

Преди години в нашия сутрешен евангелски клас учехме наизуст стихове от Библията. Естествено мен ме привличаха късите стихове. Един от тях беше Йоан 11:35 – най-краткият стих в Писанията, само три думи – „Исус се просълзи“.

Това, че Исус се просълзява от мъка и радост, ми свидетелства за една чудотворна действителност: Синът на Бог физически дойде в земния живот и се научи според плътта как винаги да бъде с нас и да ни благославя.

Когато викаме от скръб или радост, Исус Христос разбира съвършено. Той може да бъде на разположение в моменти, когато най-много се нуждаем от великите дарове на вечността: Възстановяването, Единението и Възкресението на Исус Христос. (…)

Великден в Исус Христос ни позволява да почувстваме Божието одобрение. Този свят ни казва, че сме прекалено високи, ниски, широки или тесни – недостатъчно умни, красиви или духовни. Чрез духовно преобразяване в Исус Христос можем да избягаме от омаломощаващия перфекционизъм. (…)

Планът на Бог за морална и физическа свобода на избор ни позволява да се учим от личния си опит. (…) С любов Исус Христос слезе по-ниско и възлезе по-високо от всичко. Той се радва на нашите божествени способности за творчество и наслада, доброта без надежда за награда, вяра за покаяние и прошка. Исус плаче от скръб поради огромното ни човешко страдание, жестокост и несправедливост – често предизвиквани от човешки избори – както плачат и небесата, и Богът на небесата. (…)

Това е Великден в Христа: Той отговаря на копнежите на нашите сърца и на въпросите на нашите души. Той избърсва нашите сълзи, но не и тези, пролети от радост.