Като малко дете

Исус „повик(ва) едно детенце (…) и каз(ва):

Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство.

И така, който се смири като това детенце, той е по-голям в небесното царство“. (…)

Какво просълзява Самия Исус в най-прочувствената сцена в целия текст на Книгата на Мормон? Какво преподава Исус, когато призовава огън да слезе от небесата и ангели защитници да заобиколят онези дечица, заповядвайки на възрастните да „ви(дят) малките си деца“?

Не знаем какво подбужда всичко това, но според мен е свързано с тяхната чистота и невинност, тяхното вродено смирение, и това, което тези характеристики биха могли да внесат в живота ни, ако ги развиваме. (…)

Но децата наистина Го обичат и тази любов може да бъде пренесена в другите им взаимоотношения на детската площадка на живота. Поначало, дори в невръстна възраст, децата обичат толкова лесно, прощават с такава лекота и се смеят толкова възхитително, че дори и най-студеното и закоравяло сърце може да се разтопи.

И списъкът продължава. Чистота? Доверие? Смелост? Характер?( …)

Сестри, братя и приятели, първи в списъка с най-красивите образи, които познавам, са бебетата, децата и младежите, добросъвестни и безценни като тези, за които говорихме днес. Свидетелствам, че те са подобия на Божието царство, което цъфти на земята в цялата си сила и красота.