Материали

Изберете роли и изиграйте следното:

ДЖОУЗЕФ (ШЕФЪТ): Глория, закъсняваш с три часа.

ГЛОРИЯ: Съжалявам, Джоузеф. Трябваше да поспя. Синът ми беше зле вчера и не можах да си легна до прекалено късно.

ДЖОУЗЕФ: Това не ме засяга.

ГЛОРИЯ: А после будилникът ми не звъня тази сутрин.

ДЖОУЗЕФ: Не ме засяга.

ГЛОРИЯ: Така че, когато се приготвих, вече бях изпуснала първия автобус.

ДЖОУЗЕФ: Пак не ме засяга.

ГЛОРИЯ: Когато отидох на спирката, осъзнах, че нямам пари за билет.

ДЖОУЗЕФ: Пак не ме засяга.

ГЛОРИЯ: Така че, изпуснах и втория автобус, защото трябваше да се върна, за да взема пари.

АНТЪНИ: Хей, извинявам се, че ви прекъсвам, но тази машина е счупена и от нея тече навсякъде течност.

ДЖОУЗЕФ: Каква машина?

АНТЪНИ: Не знам как се казва. Но е в задния ъгъл, до лавиците. Томас не е тук днес, а обикновено той се занимава с машината.

ДЖОУЗЕФ: Това не ме засяга.

АНТЪНИ: Затова започнах да използвам машината и тя се задръсти.

ДЖОУЗЕФ: Уф. Това не ме засяга.

АНТЪНИ: А вероятно има наръчник за нея, но не знам къде се намира.

ДЖОУЗЕФ: Добре, добре. И двамата, спрете! Антъни, Глория, вие трябва да разрешите проблемите!

Върнете се на с. 98

Изберете роли и изиграйте следното:

ДЖОУЗЕФ: Антъни, ще се обадиш ли на Томас, за да видиш кога ще се върне от посещението при клиента? Трябва ни още течност за тази машина.

АНТЪНИ: Знаех, че ни трябва течност. Вече отидох и купих и се погрижих да я заредя.

ДЖОУЗЕФ: Какво? Не си изчакал Томас? Не искам отново да счупиш машината.

АНТЪНИ: Вече знам всичко за машината. Намерих упътването, взех го вкъщи, изучих го, върнах се и поправих машината. Сега мога да се грижа за нещата, когато Томас е на посещения при клиенти.

ДЖОУЗЕФ: Това е чудесно.

АНТЪНИ: Това не е всичко. Направих график за поддръжката й, за да предотвратим бъдещи проблеми.

ДЖОУЗЕФ: Благодаря ти, Антъни. Наистина оценявам как си се справил с нещата.

АНТЪНИ: Разбира се. Това ми е работата.

ДЖОУЗЕФ: (Към себе си) Леле, Антъни наистина има напредък. Той наистина си заслужава днес.

ДЖОУЗЕФ: Ох, хей, Глория. Как дойде тук? Анджела се обади и каза, че няма да може да дойде на работа днес, заради стачката на автобусните шофьори. Мислех, че ти и Бенджамин също няма да можете да дойдете.

ГЛОРИЯ: Знаех, че шофьорите говорят за стачка, затова преди няколко дни се уговорих с Бенджамин да ме закара с колата, ако стачката се случи.

ДЖОУЗЕФ: Чудесно е, че си мислела в перспектива.

ГЛОРИЯ: Също така си помислих, че днес опашките на бензиностанциите ще са дълги, затова дадох пари на Бенджамин и го помолих да зареди колата вчера, преди започването на стачката.

ДЖОУЗЕФ: Имаше достатъчно пари за това?

ГЛОРИЯ: Да, заделям си пари за автобусни билети, затова ги използвах, за да платя бензина. С Бенджамин отидохме и взехме Анджела и всички сме тук.

ДЖОУЗЕФ: Глория, благодаря ти, за това, че си предвидила всички тези неща. Нашите клиенти наистина се нуждаят и от вас тримата днес.

ГЛОРИЯ: Разбира се, Джозеф, това ми е работата.

ДЖОУЗЕФ: (Към себе си) А аз мислех да я уволня? Тя днес струва колкото трима служители.

Върнете се на с. 98

Изберете някой да прочете следното.

„Представете си, че сте жива къща. А Бог идва, за да ремонтира. В началото може би разбирате какво върши. Поправя канализацията, спира течовете на покрива и така нататък. И сами знаете, че това е належащо, така че не сте изненадани. Но после чукът Му започва да разтърсва къщата по доста неприятен начин, без вие да намирате смисъл в това. Какво в крайна сметка смята, че прави? Отговорът е, че Той гради една напълно различна къща — тук пристроява ново крило, там изгражда кули, а малко по-надолу широк двор. Мислили сте си, че ще бъдете само една малка прилична къщурка, а Той гради палат“ (К. С. Луис, Обикновено християнство (1960 г.), с. 160).

Върнете се на с. 103