Пророци и пророчество

Пророците и пророчеството играят важна роля през целия период на Стария завет. Авраам, Исаак и Яков са имали видения и са говорили с небесни пратеници. Моисей е говорил с Бог лице в лице и е предавал Неговата воля на чедата на Израил. В Трета и Четвърта книга на царете се разказва за забележителните дела и послания на пророците Илия и Елисей. В Стария завет се говори и за пророчици като Мариам и Девора, както и за други жени, благословени с духа на пророчеството, като например Ревека и Анна. И въпреки че авторите на Псалми не са официално възприети като пророци, тази книга също е изпълнена с духа на пророчеството, особено когато става дума за идването на Месията.

Нищо от това не е изненада за членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Всъщност възстановеното Евангелие на Исус Христос ни учи, че пророците не са само интересни исторически фигури, но са и важна част от Божия план. Въпреки че някои хора може да възприемат пророците като нещо уникално, присъщо само за времената на Стария завет, ние ги възприемаме като нещо общо, което имаме с времената на Стария завет.

Четенето на глава от Исайя или Йезекиил може да се различава от четенето на послание от общата конференция на настоящия президент на Църквата. Понякога е трудно да проумеем, че древните пророци са имали да ни кажат нещо. В края на краищата светът, в който живеем днес, е много по-различен от този, в който те са проповядвали и пророкували. А фактът, че действително имаме жив пророк, може да повдигне въпроса: защо си струва да полагаме усилия – а то наистина си трябват усилия – да четем словата на древните пророци?

В по-голямата си част, словата на пророците от Стария завет не са насочени към съвременните хора. Тези пророци са засягали актуалните за своето време и място проблеми – точно както нашите пророци от последните дни засягат нашите актуални проблеми.

В същото време пророците могат да гледат и отвъд актуалните проблеми. Те преподават вечни истини, отнасящи се за всяко време и място. Благословени с откровение, те виждат по-широката перспектива на Божието дело. Например Исайя предупреждава хората от своето време за греховете им. Той пише и за избавлението на израилтяните, които ще живеят 200 години по-късно. В същото време той учи за избавлението, към което се стремят всички Божии хора. Той пише пророчества, които и до ден днешен очакват своето изпълнение – като обещанията за „нова земя“ (Исайя 65:17), която е „изпълн(ена) със знание за Господа“ (Исайя 11:9), където изгубените племена на Израил ще бъдат събрани и където „народите“ не „се учат вече на война“ (Исайя 2:4). Част от радостта и вдъхновението, които идват от четенето на словата на пророците от Стария завет като Исайя, е осъзнаването, че ние изпълняваме роля в славните дни, които те са видели в бъдещето.

Затова, когато четете древните пророчества, може да е полезно да учите повече за контекста, в който са написани – но вие следва да виждате и себе си в тях или да ги „оприлич(авате) за себе си“ (1 Нефи 19:24, вж. също стих 23). Понякога това означава да възприемате Вавилон като символ на гордостта и греха, а не само като един древен град. Това може да означава да разбирате Израил като Божия народ във всяко време и на всяко място. Или може да означава да гледате на Сион като на каузата от последните дни, която Божият народ е приел, вместо да гледате на Сион като на още една дума за Йерусалим.

Ние можем да оприличаваме Писанията на живота си, защото разбираме, че едно пророчество може да бъде изпълнено по множество начини. Добър пример за това е пророчеството в Исайя 40:3: „Глас на един, който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа“. За пленените във Вавилон юдеи тези думи може да са означавали, че Господ ще осигури изходен път от пленничеството обратно към Йерусалим. За Матей, Марк и Лука, това пророчество се отнася за Йоан Кръстител, който подготвя пътя за земното служение на Спасителя. А Джозеф Смит получава откровение, че това пророчество все още е в процес на изпълнение в последните дни чрез подготовката за хилядолетното служение на Христос. Така ние все пак разбираме, че древните пророци действително са говорили на нас. И те са проповядвали много ценни и вечни истини, които се отнасят за нас по същия начин, по който са се отнасяли за древен Израил.

Може би дори по-важно от това да виждаме себе си в пророчествата на Стария завет е да виждаме Исус Христос в тях. Ако Го търсим, ще Го намираме, дори и да не е споменат по име. Може да ни бъде полезно да имаме предвид, че Богът на Стария завет, Господ Йехова, е Исус Христос. Винаги, когато пророците описват какво прави Господ или какво възнамерява да прави, те говорят за Спасителя.

Ще намираме и споменавания за Помазаник, Изкупител и бъдещ Цар от рода на Давид. Всичко това са пророчества за Исус Христос. В общия случай ще четем за избавление, опрощение, изкупление и възстановяване. Когато Спасителят е в нашия ум и сърце, тези пророчества по естествен начин ще ни насочват към Божия Син. В края на краищата най-добрият начин да разберем едно пророчество е да имаме „дух(а) на пророчеството“, за който Йоан ни казва, че е „свидетелството на Исус“ (Откровението на Йоан 19:10).