Историческите книги в Стария завет

Естествено, тези истории са разказани от определена гледна точка. Точно както е невъзможно човек да гледа цвете, камък или дърво от много гледни точки едновременно, по същия начин е неизбежно в един исторически летопис да не си проличи гледната точка на човека или групата хора, които са го написали. Тази гледна точка включва националната или етническата принадлежност на авторите, както и техните културни норми и вярвания. Знанието за това може да ни помогне да разберем, че авторите и съставителите на историческите книги са съсредоточили вниманието си върху определени подробности, докато други са оставили на заден план. Те са направили предположения, които други хора навярно не биха направили. И са стигнали до изводи въз основа на тези подробности и предположения. Можем дори да видим различни гледни точки в книгите на Библията (а понякога и в една и съща книга). Колкото по-добре осъзнаваме тези гледни точки, толкова по-добре можем да разбираме историческите книги.

Една често срещана гледна точка във всички исторически книги на Стария завет е тази на чедата на Израил, Божия заветен народ. Тяхната вяра в Господ им е помагала да виждат Неговата ръка в живота си и намесата Му в делата на народа им. Докато в светските книги не се среща такъв поглед върху нещата, духовната перспектива е част от това, което прави историческите книги на Стария завет толкова ценни за онези, които се стремят да изграждат собствената си вяра в Бог.

Историческите книги започват там, където свършва Второзаконие, към края на дългогодишното скитане на израилтяните в пустинята. В книгата Исус Навин се представя готовността на чедата на Израил да влязат в Ханаан, тяхната обетована земя, и се описва как те я завладяват. В последващите книги, от Съдии до 2 Летописи, се описват преживявания на израилтяните в обетованата земя от времето на тяхното заселване там до времето, когато са завладени от Асирия и Вавилон. В книгите Ездра и Неемия се говори за завръщането, десетилетия по-късно, на няколко групи израилтяни в тяхната столица Йерусалим. Накрая, книгата Естир разказва една история от живота на израилтяните под управлението на Персия.

И с това завършва хронологията на Стария завет. Някои хора, които четат Библията за първи път, с изненада откриват, че в действителност вече са прочели историята на Стария завет, преди да са минали и половината му страници. След Естир вече не получаваме много информация за историята на израилтяните. Вместо това следващите книги – особено книгите на пророците – попадат във времевия период, представен от историческите книги. Служението на пророка Йеремия, например, протича по време на събитията, описани в 4 Царе 22–25 (и паралелно във 2 Летописи 34–36). Това знание може да окаже влияние на начина, по който четем както историческите разкази, така и пророческите книги.

Когато четем Стария завет, както е и с всяка друга история, много е вероятно да четем за хора, които вършат или казват неща, които от съвременна гледна точка изглеждат странни или дори обезпокоителни. Трябва да очакваме това – авторите на Стария завет са възприемали света от гледна точка, която, в определена степен, е била доста различна от нашата. Насилието, етническите отношения и ролите на жените са само някои от въпросите, които древните автори вероятно са разглеждали по различен начин от възприетия днес.

И така, какво следва да правим, когато попаднем на откъси в Писанията, които изглеждат смущаващи? Първо, може да е от полза да разгледаме всеки откъс в по-широк контекст. Как той се вписва в Божия план на спасение? Как се вписва в нещата, които знаете за същността на Небесния Отец и Исус Христос? Как се вписва в дадените чрез откровение истини в други стихове или в ученията на живите пророци? И как се вписва според нашепванията на Духа в собственото ви сърце и ум?

В някои случаи откъсът може да не се връзва добре с нито едно от тези неща. Понякога откъсът може да е като парченце пъзел, което сякаш не принадлежи към частите на вече подредената от вас картина. Опитът насила да го закрепите някъде не е най-добрият подход. Нито пък отказът от реденето на целия пъзел. Вместо това може да се наложи да оставите тази част настрани за известно време. Когато научите повече и сглобите по-голяма част от пъзела, може да стане по-лесно да разберете как се свързват отделните елементи.

Също така може да е полезно за нас да помним, че наред с ограничената гледна точка, при разказите от Писанията съществува и факторът човешка грешка. Например през вековете „много ясни и ценни неща са (били) премахнати от (Библията)“, включително важни истини относно учението, обредите и заветите (1 Нефи 13:28, вж. също стихове 26, 29, 40). Същевременно трябва да сме склонни да признаем, че нашите собствени гледни точки също са ограничени – винаги ще има неща, които не разбираме изцяло, и въпроси, на които все още не можем да отговорим.

Междувременно въпросите без отговор не бива да ни лишават от скъпоценните камъни на вечните истини, които могат да бъдат намерени в Стария завет – дори когато са скрити в каменистите участъци на изпълнени с тревоги преживявания и лоши избори на несъвършени хора. Може би скъпоценните камъни с най-голяма стойност са разказите и откъсите, които свидетелстват за обичта на Бог – особено тези, които насочват вниманието ни към жертвата на Исус Христос. Погледнати от който и да е ъгъл, такива скъпоценни камъни блестят със същата яркост днес, както в онези дни. И понеже в тези истории се разказва за заветния Божи народ – мъже и жени с човешки слабости, които въпреки всичко са обичали и служили на Господ – историческите книги на Стария завет изобилстват със скъпоценни камъни на истината.