Гласове от Възстановяването

Фийби Уудръф живее близо до Наву, когато Джозеф Смит започва да проповядва за възможността да се кръщаваме за онези, които са живели пред нас. Тя пише за това на съпруга си, Уилфърд, който отслужва мисия в Англия:

„Брат Джозеф (…) научи чрез откровение, че хората в тази Църква може да бъдат кръщавани за онези от своите близки, които са починали и не са имали привилегията да чуят Евангелието, дори за своите деца, родители, братя, сестри, баби и дядовци, чичовци и лели. (…) Веднага след като бъдат кръстени за своите приятели, те биват освободени от затвора и могат да ги поискат при възкресението и да ги отведат в селестиалното царство – това учение се приема сърдечно от членовете и те го изпълняват на множества, някои ще бъдат кръстени цели 16 пъти (…) в един ден“.

По-късно Уилфърд Уудръф казва за този принцип: „В мига, в който чух за него, душата ми се възрадва. (…) Отидох и бях кръстен за всички починали мои близки, за които можах да се сетя. (…) Исках да извикам „Алелуя“, когато ни се даде откровението за кръщението за мъртвите. Почувствах, че имаме право да се радваме на небесните благословии“.

Подобно на сестра Уудръф, Вайлет Кимбъл чува за кръщението чрез заместник, докато съпругът ѝ Хибър е надалеч да проповядва Евангелието. Тя му пише:

„Президент Смит проповядва нова и славна тема (…) която причини доста вълнение в църквата. Това е кръщението за мъртвите. Павел говори за него в 1 Коринтяните, глава 15, стих 29. Джозеф е получил по-пълно обяснение за това в откровение. (…) Привилегия е за (членовете на) тази Църква да бъдат кръстени за всички свои роднини, починали преди Евангелието да бъде открито, дори за своите прадядовци и прабаби. (…) Правейки това, ние действаме като посредници за тях и им даваме привилегията да излязат в Първото възкресение. Той казва, че ще им бъде проповядвано Евангелието (…) обаче духовете не може да бъдат кръщавани. (…) Откакто тази заповед се проповядва тук, водите непрекъснато са пълни с хора. По време на конференция има понякога от осем до десет старейшини в реката, които едновременно извършват кръщения. (…) Искам да бъда кръстена за моята майка. Възнамерявах да изчакам, докато се върнеш, но последният път, когато Джозеф говори по темата, той посъветва всички да започнат да вършат това и да освободят приятелите си от плен възможно най-скоро. Затова мисля да отида тази седмица, тъй като ще ходят и много от съседите. Някои вече бяха кръстени по много пъти. (…) Така че, виждаш, има шанс за всички. Това не е ли едно славно учение?“.

След като е готов басейнът за кръщения в храма Наву, кръщенията чрез заместник започват да се извършват там, вместо в реката. Фийби Чейс, жителка на Наву, пише на майка си за храма, описвайки басейна за кръщения като мястото, „където можем да бъдем кръщавани за нашите починали близки и да ставаме спасители на хълма Сион“. Тя обяснява: „(В този басейн) бях кръстена за моя скъп баща и за всички мои починали приятели. (…) Сега искам да знам имената на твоите майка и баща, за да може да ги освободя, защото желая да облекча починалите. (…) Господ отново говори и възстанови древния ред“.

В писмо до приятели и близки относно кръщенията за починали роднини, Сали Рандал си припомня смъртта на сина си Джордж:

„О, колко тежко бе това време за мен и изглежда още не мога да се утеша, че е така, но (…) баща му бе кръстен за него и колко славно е това, че вярваме и получаваме пълнотата на Евангелието, според както се проповядва сега, и че можем да бъдем кръщавани за нашите починали приятели и да спасим толкова от тях, за колкото имаме някакви данни.

Искам да ми напишете собствените имена на всички наши близки, които са починали, поне до дядовците и бабите. Възнамерявам да направя каквото мога, за да спася моите приятели и много ще се радвам, ако някои от вас дойдат и ми помогнат да го направя, защото това е голяма работа, за да бъде вършена от сам човек. (…) Очаквам да си помислите, че това е странно учение, но ще разберете, че е истинно“.