Гласове от Възстановяването

Над 40 години след Сионов лагер, Джозеф Йънг, който е бил член на лагера, казва, че Джозеф Смит е казал следното:

„Братя, някои от вас са ми ядосани, защото не се бихте в Мисури, обаче искам да ви кажа, че Бог не желаеше вие да се биете. Той не може да организира царството си с дванадесет мъже, които да отворят евангелските врати за народите на земята, и със седемдесет мъже под тяхно ръководство, които да ги следват, освен ако не ги избере от една група мъже, които преди това са предложили живота си и са принесли жертва като на Авраам.

Сега Господ има Своите Дванадесет и Своите Седемдесет, а ще има и други призовани кворуми, които ще правят жертвата, а онези, които не са направили своите жертви и приношения, ще ги направят от тук насетне“.

„Когато пристигнахме в Мисури, Господ говори на Своя служител Джозеф и каза: „Приех твоето приношение“, и имахме привилегията да се върнем отново. На връщане много приятели ме попитаха каква полза има да се призоват мъже (от техните дела) да отидат чак до Мисури и после да се върнат, без видимо да са постигнали каквото и да е. „Кой имаше полза от това? – питаха те. – Ако Господ е заповядал да се направи това, каква цел е имал предвид?“ (…) Казах на тези братя, че съм получил достатъчно – достатъчно и с голяма лихва – да, че съм преизпълнен със знанието, което получих, докато пътувах с пророка“.

„Бях в Сионов лагер с Божия пророк. Видях как Бог действа чрез него. Видях, че Божията сила е с него. Видях, че той е пророк. Това, което му бе изявено чрез Божията сила във връзка с тази мисия, бе изключително ценно за мен и за всички, които приеха неговите указания“.

„Когато бяха призовани членовете на Сионов лагер, мнозина от нас си бяхме непознати, не се бяхме срещали, а и мнозина не бяха виждали пророка. Бяхме разпръснати, подобно на царевица, която се пресява, из цялата страна. Бяхме млади мъже и бяхме призовани на този ранен етап да отидем и изкупим Сион, а това, което трябваше да направим, трябваше да го правим чрез вяра. Събрахме се заедно в Къртлънд от различни щати и отидохме да изкупим Сион, за да изпълним дадената ни от Бог заповед. Бог прие нашето дело, както прие извършеното от Авраам. Ние постигнахме много, макар че отстъпници и невярващи многократно задаваха въпроса: „Какво направихте?“. Придобихме опит, който никога не бихме могли да получим по какъвто и да е друг начин. Имахме привилегията да виждаме лицето на пророка, привилегията да изминем хиляда мили с него и да наблюдаваме как действа Божият Дух в него, да видим получаването на откровения от Исус Христос и тяхното изпълнение. А той събра около двеста старейшини от цялата страна в този ранен ден и ни изпрати по света да проповядваме Евангелието на Исус Христос. Ако не бях отишъл със Сионов лагер, нямаше да съм тук днес (в Солт Лейк Сити, служещ в Кворума на дванадесетте). (…) Отивайки там, ние бяхме хвърлени в лозето да проповядваме Евангелието и Господ прие трудовете ни. И при всичките ни усилия и преследвания, при които често рискувахме живота си, ние трябваше да действаме и живеем чрез вяра“.

„Опитът, който придобихме при пътуването ни в Сионов лагер, бе по-ценен от злато“.