Гласове от Възстановяването

Когато Абигейл Калкинс Ленърд е около тридесет и пет годишна, тя изпитва желание да получи опрощение на греховете си. Понякога чете Библията и членове на християнски църкви я посещават в дома ѝ, но тя е объркана, заради различията между отделните църкви. „Едно утро – казва тя, – взех моята Библия, отидох в гората и паднах на колене.“ Тя се моли пламенно на Господ. „Веднага едно видение мина пред очите ми – казва тя, – различните секти преминаха една след друга покрай мен и един глас ме повика и каза: „Тези са изградени за печалба“. След това видях силна светлина и един глас от небесата каза: „Ще въздигна народ, когото ще се радвам да притежавам и да благославям“. Скоро след това Абигейл чува за Книгата на Мормон. Макар че все още не притежава екземпляр от нея, тя се опитва да „узнае дали тази книга е истинна чрез дара и силата на Светия Дух“ и тя „веднага чувства Неговото присъствие“. Когато най-сетне успява да прочете Книгата на Мормон, тя е „готова да я приеме“. Тя и съпругът ѝ Лаймън са кръстени през 1831 г.

Когато Томас Б. Марш е млад, той изучава Библията и се присъединява към една християнска църква. Но не е доволен и накрая се отдръпва от всички църкви. „Имах донякъде духа на пророчеството – казва той, – и казах (на един религиозен ръководител), че очаквам да се появи една нова църква, която ще има чистата истина.“ Скоро след това Томас изпитва духовен подтик да напусне дома си в Бостън, Масачузетс, и да замине на запад. След като прекарва три месеца в западен Ню Йорк, без да намери това, което търси, той тръгва към дома си. По пътя една жена пита Томас дали е чул за „златната книга, намерена от един младеж на име Джозеф Смит“. Запленен от тази мисъл, Томас незабавно отпътува за Палмира и се среща с Мартин Харис в печатницата точно когато излизат от печат първите 16 страници от Книгата на Мормон. На Томас е позволено да вземе екземпляр на тези 16 страници и той ги занася в дома си при съпругата си Елизабет. „Тя бе много доволна“ от книгата, спомня си той, „считайки, че това е Божие дело“. По-късно Томас и Елизабет се преместват в Ню Йорк с децата си и биват кръстени. (За повече информация относно Томас Б. Марш, вижте Учение и завети 31.)

Подобно на Томас Марш, Парли и Тенкфул Прат откликват на духовни подтици да напуснат преуспяващата си ферма в Охайо с намерението да проповядват Евангелието според както го разбират от Библията. Както казва Парли на брат си: „Духът на тези неща така упорстваше в ума ми, че не намирах покой“. Когато стигат източен Ню Йорк, Парли изпитва подтик да останат за малко в района. Те решават Тенкфул да продължи без него. „Имам да върша работа в този район на страната – казва ѝ Парли, – а каква е точно и колко дълго ще ми отнеме, не знам, но ще дойда, когато я свърша“. Именно там Парли чува за пръв път за Книгата на Мормон. „Почувствах странен интерес към книгата“ – споделя той. Той моли за един екземпляр и го прочита през нощта. До сутринта вече знае, че книгата е истинна, ценейки я „повече от всички богатства на света“. След няколко дни Парли е кръстен. После се връща при Тенкфул, която също бива кръстена. (За повече информация относно Парли П. Прат, вижте Учение и завети 32.)

На път от Ню Йорк за мисия в Мисури, Парли Прат и колегите му се отбиват в Ментър, Охайо, в дома на Сидни и Фийби Ригдън – стари приятели, които Парли познава от дните си в Охайо. Сидни е християнски проповедник, а Парли някога е бил член на неговото паство и го е считал за духовен ментор. Парли ентусиазирано разказва на приятелите си за Книгата на Мормон и Възстановяването на Евангелието на Исус Христос. Самият Сидни е търсел възстановяване на истинната Църква, която е намерил описана в Новия завет, макар първоначално да е скептичен по отношение на Книгата на Мормон. „Обаче ще прочета твоята книга – казва той на приятеля си Парли, – и ще се опитам да проверя дали тя е откровение от Бог или не е“. След две седмици изучаване и молитви той и Фийби са убедени, че книгата е истинна. Обаче Сидни знае, че присъединяването към Църквата ще бъде голяма жертва за неговото семейство. Той очевидно ще загуби работата си като проповедник, както и социалния си статус в общността. Докато той и Фийби обсъждат тази възможност, Фийби заявява: „Прецених нещата и (…) желанието ми е да върша Божията воля, пък каквото ще да става“.