Стресът, Духът и Писанията

Илюстрация от Кейтлин Бъдж

В живота си съм се премествала много пъти. Преди няколко години се преместихме в Дубай за кратко. Когато разопаковах куфара си, последното нещо на дъното бяха моите Писания. Реших, че трябва да чета от тях. Направих го, което е малко необичайно, защото не винаги съм добра в следването на подтици. Но започнах от самото начало и мисля, че прочетох пет или шест глави.

По-късно бях помолена да изнеса реч в Църквата. Получих впечатление да говоря за важността на изучаването на Писанията. Написах речта си и си помислих: „Леле, наистина трябва да чета повече от Писанията“. Това също се превърна в съревнование между мен и баща ми. Той беше стигнал до Алма и аз исках да го настигна. Започнах да чета Писанията всеки ден – понякога по 10 или 15 глави!

Започнах да забелязвам много повече духовни преживявания. Когато човек чете толкова много, това проправя пътя за получаване на лични откровения. Наистина отделях време за Господ.

Започнах да си водя духовен дневник. Веднъж написах: „Четох в 3 Нефи за това как Исус Христос слиза при хората и за всички прекрасни неща, които прави. Днес се почувствах толкова близо до Небесния Отец и Исус Христос“.

Бях наистина изненадана колко много преживявания имам, особено когато ги търся. Казах си: „Леле, Бог наистина ми говори много“.

Изучаването на Писанията наистина ми помогна, особено с целия психически стрес от толкова много премествания. Писанията са словата на Христа. Той ни говори чрез тях. Чрез Неговите слова успявам да се доближавам до Него.