Скрити съкровища

Да „посрамиш“ някого означава да го объркаш, изненадаш, сразиш, смутиш, уплашиш или ужасиш.

Така че, когато Господ казва на Джозеф Смит, че „ако някой човек надигне гласа си против вас, той ще бъде посрамен в определеното от Мен време“ (Учение и завети 71:10, курсив добавен), Той обещава, че онези, които се противопоставят на Евангелието, някой ден ще понесат отрицателните последици от своите избори.

„В определеното от Мен време“ означава, че Господ има Свое планиране на времето. Трябва да приемем, че много хора няма да бъдат държани отговорни за действията си веднага – и че това е нормално. Трябва да се уповаваме на Господ и на определеното от Него време.

Трябва да отстояваме истината, разбира се. Но когато правим това, трябва да уважаваме вярванията на другите и правото им да изберат да не приемат Евангелието.

Не се тревожете за хората, които са приели за своя мисия да критикуват и разрушават Църквата, и които са готови да лъжат и изопачават нашите вярвания. Оставете това на Господ. Той ще ги посрами и в крайна сметка ще им даде възможност да учат и да се променят.

Може да изглежда като незначителна подробност, но в Учение и завети 77 е разкрито нещо наистина прекрасно – животните също имат души!

Това е нещо, в което много хора винаги са вярвали – изглежда ни, че е истина, въпреки че в Библията и Книгата на Мормон не е посочено конкретно. В Учение и завети Господ го заявява по недвусмислен начин.

Подобно на хората, „живите същества“, „пълзящи(те) създания“ и „въздушните птици“ са сътворени първо духовно. Техните духовни тела, подобно на нашите, наподобяват физическите им тела. И те, подобно на нас, ще се наслаждават на „вечно щастие“ – щастие и радост във възкресените си тела. (Вж. Учение и завети 77:2–3.)

Знаем, че Небесният Отец е сътворил животните, дал ни е настойничество над тях и желае да се отнасяме с тях мило. Също като нас, те са вечни създания, за които Небесният Отец се грижи.

Идеята, че с голямата сила идва и голяма отговорност не се заражда с появата на супергероите. Спасителят изразява същото чувство, когато казва на пророка Джозеф Смит: „Защото от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква“ (Учение и завети 82:3).

Нашите таланти, дарове и благословии идват от Господ. Лоша идея е да ги приемаме за даденост. Ако Господ ви е благословил с остър ум и жажда за знания, но въпреки това си губите времето в училище и се задоволявате с посредствени оценки, значи сте използвали погрешно дара си. Същото важи и за човек с атлетична сила, който я използва, за да тормози другите, или за човек, благословен с добро чувство за хумор, който го използва, за да унижава хората (много от нас трябва да работят върху това).

Господ желае от нас да даваме най-доброто от себе си – съпоставено със собствените ни способности, между другото, а не с тези на някого другиго. В зависимост от това за кое умение говорим, вашето „най-добро“ може да е по-добро или по-лошо от „най-доброто“ на друг човек. И това е нормално! Бъдете благодарни за силните си страни и смирени за слабостите си, и позволете на Господ да ви помага да достигнете своя потенциал.