Слънчевата светлина в моите бури

Наскоро преживях много труден период. Родителите ми са разделени, а майка ми работи в чужбина. Израснах с баба си – тя е тази, която ме запозна с Евангелието и Църквата. Но тази година тя почина неочаквано.

Тя беше последният човек, за когото някога съм мислила, че ще умре. На моменти си мислех, че ще умра преди нея, защото тя беше толкова здрава! Никога не показваше слабост и винаги беше силна пред мен. Никога не съм си представяла живота си без нея.

След като тя почина, понякога ми се искаше и аз да можех да умра. Мислех да сложа край на собствения си живот. Но не след дълго присъствах на младежка дейност на ниво кол, където имахме урок за плана на спасение.

Знаех за плана на спасение, но може би разбирането ми за него беше малко замъглено заради случилото се с баба ми. Докато слушах, си мислех: „Забравила съм благословиите от жертвата на Исус Христос за мен”.

Осъзнах, че Исус Христос е умрял, за да ме спаси. Не трябва да слагам край на живота си заради проблеми, които имам. Планът на щастие ми дава надежда, че някой ден ще мога отново да видя баба си, защото животът не свършва с нашата смърт. Трябва да продължа да следвам Спасителя, за да мога да я видя отново.

След като баба ми почина, моята братовчедка се премести да живее при мен и стана мой настойник. Братовчедките ми са най-добрите ми приятелки, но все пак промяната беше много трудна. Трябваше да се науча да върша всички домакински задължения, които баба ми вършеше. Трябваше да се будя сама за училище и да се грижа за къщата.

Моят епископ винаги е говорил за разчитане на собствените сили, така че потърсих информация за това в Евангелска библиотека. Информацията ми помогна да се науча да бъда независима.

Също така все още поддържам връзка с баща си. Един ден имахме спор. Наистина ми беше трудно, но изведнъж се появи възможност да отида на младежко пътуване до храма. Докато бях в храма, чувствах мир. Не мислех за проблемите вкъщи. Не мислех за гнева, който изпитвах към баща си. Мислех за нещата, които мога да направя, за да му помогна. Мислех за това да бъда добър пример. Мислех за вечните неща, за това, че някой ден ще бъда запечатана за родителите си в храма. Реших да се извиня на баща си, затова че се скарах с него.

Научих се винаги да се съсредоточавам върху Исус Христос и Небесния Отец. От Тях получавам сила и помня, че Те ме подкрепят.

Разбирането на плана на спасение, особено Единението на Спасителя, ми помогна да преодолея мислите за самоубийство. Помага ми да чувствам мир в живота. Дава ми надежда, че някой ден ще мога отново да видя баба си от другата страна на завесата.

Исус Христос е надеждата да продължа живота си, въпреки че имам много трудности. Любовта Му към мен е безкрайна. Той е слънчевата светлина в моя живот. Когато има буря или вали дъжд, Той е до мен. Той е моят Спасител. Той е моят дом. Той е моят живот. Той ми помага да продължавам напред. Той е една от причините да обичам живота.