„Аз съм“

И все пак в историята мнозина са опростявали, дори омаловажавали представата ни за (Исус Христос) и Неговото свидетелство за това Кой е Той. Те са приравнявали праведността Му с обикновена превзетост, правосъдието Му с обикновен гняв, милостта Му с обикновена снизходителност. Не трябва да носим вина за такива опростени Негови версии, удобно игнориращи ученията, които намираме за неудобни. Това „прекомерно опростяване“ е вярно дори по отношение на Неговата главна определяща добродетел, Неговата любов.

По време на Своята земна мисия Исус учи, че има две големи заповеди. (…) „Да възлюбиш Господа, твоя Бог (…) (и) да възлюбиш ближния си, както себе си.“ Ако ще следваме Спасителя в тези две съществени и неразривно свързани правила, трябва да се държим здраво за това, което Той наистина казва. А това, което Той наистина казва, е: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“. Същата вечер Той казва, че трябва „да се обича(ме) един друг; както (Той ни е) възлюби(л)“. (…)

Как обича Исус?

Първо, Той обича с „цялото (Си) сърце, мощ, разум и сила“, което Му дава способността да изцелява най-дълбоката болка и да изобличава най-трудната реалност. (…)

Втората особеност на божественото милосърдие на Исус е Неговото подчинение на всяко слово, което излиза от Божиите уста, като Той винаги съгласува волята и поведението Си с тези на Своя Небесен Отец. (…)

Когато застанем пред Него и видим раните по ръцете и нозете Му, ще започнем да разбираме какво е означавало за Него да понесе нашите грехове, да е навикнал на печал и напълно да се подчинява на Отца – всичко това от чиста любов към нас.