Проблем с приятел

Мат ритна един камък, докато вървеше към вкъщи. Не можеше да реши. Защо се чувстваше толкова ужасно?

Той се размотаваше с приятеля си Джозеф. Но Джозеф изглеждаше наистина отегчен и Мат се прибираше у дома по-рано от планираното.

„Може би си въобразявам“ – помисли си Мат. – Може би Джозеф просто има лош ден.“

На следващия ден, когато Мат отиде на училище, той видя Джозеф да разговаря с група приятели. Мат го повика и му махна с ръка. Джозеф погледна в посоката на Мат, но не му махна в отговор. Той се обърна отново към приятелите си.

„Джозеф просто не ме видя“ – помисли си Мат.

По време на часа, когато беше време за групова работа, Мат се приближи към Джозеф. „Искаш ли да бъдем партньори?“ – попита Мат.

Като че ли Джозеф дори не го чу. „Хайде, Майк – каза Джозеф на момчето, което седеше до него. – Да отидем да работим ей там.“

Двете момчета се отдалечиха. Мат почувства тежест в стомаха си. Очевидно нещо безпокоеше Джозеф. Но какво?

Мат не можеше да се сети какво е направил, за да ядоса Джозеф. Разбира се, понякога те бяха в противоположни отбори, играейки бейзбол в междучасието. Но винаги се поздравяваха спортсменски след това. Защо имаше чувството, че Джозеф избира да бъде в противоположния отбор във всичко?

„Поне мога да разговарям с Джозеф в междучасието“ – помисли си Мат.

В междучасието Мат изтича, за да се присъедини към другите деца на игрището.

„Хей, Джозеф! – извика Мат. – Може ли да поговоря с теб за минута?“

„Играта всеки момент ще започне“ – отговори Джозеф.

„Добре, ще дойда да играя на игрището до теб и ще можем да си поговорим“ – каза Мат.

„Твърде късно. От моята страна няма място“ – отговори Джозеф, докато тичаше да се присъедини към отбора си.

Мат наблюдаваше как всички започнаха да играят. Наличието на твърде много хора никога преди не е притеснявало Джозеф. Всички винаги са били добре дошли.

Но Мат със сигурност не почувства топло отношение от страна на Джозеф. Защо Джозеф се държеше по този начин? Защо не го приемаше? Мат не беше направил нищо лошо!

„Джозеф е този, който се държи лошо – каза Мат на родителите си по време на вечеря. – Той дори не иска да говори с мен и да ми каже защо е ядосан!“

„Ситуацията наистина изглежда трудна“ – каза мама.

Мат почувства горещи сълзи в очите си. „Имам чувството, че той просто престана да бъде мой приятел и не знам защо.“

„Гордея се с теб, затова че се опитваш да разговаряш с него за случващото се – каза татко. – Би могъл да се опиташ да му кажеш как се чувстваш и че искаш да помогнеш.“

Мат сви рамене. По начина, по който Джозеф се държеше, Мат не беше сигурен, че той дори ще го изслуша.

Мама стисна ръката на Мат. „Освен това ние ще се молим за теб и за Джозеф.“

Същата вечер, докато Мат се приготвяше за сън, той си мислеше за това, което бяха казали мама и татко. Беше се молил за приятелите си и преди, когато бяха тъжни или преживяваха труден момент. Но това беше нещо различно, нали? Джозеф беше този, който постъпваше подло с него.

Тогава защо родителите на Мат се молеха за Джозеф? Не трябваше ли той също да се моли за Джозеф?

Мат коленичи до леглото си. „Небесни Отче, трудно е да не бъда сърдит на Джозеф – молеше се Мат. – Виждам, че е ядосан, но не ми е казал какво го притеснява.“

Мат направи пауза. „Искам да разговарям с него, но не съм сигурен, че ще ми каже какво не е наред. Моля Те, помогни му с това, което го притеснява. И каквото и да се случи, моля Те, помогни ми да продължа да бъда мил с него.“

Докато Мат се молеше, той започна да чувства вътрешен мир. Той знаеше, че Небесният Отец и Исус Христос са най-добрите му приятели. Те можеха да му помогнат да обича Джозеф, независимо от действията му. И Те щяха да бъдат до него дори ако Джозеф престанеше да бъде негов приятел.

Мат се усмихна. В крайна сметка да се молят за Джозеф, беше добра идея.

Илюстрации от Марк Робисън