Чудото на прага

Грейси довърши последната си хапка от палачинките, сложи чинията си в мивката и грабна раницата си.

„Време е за семейна молитва“ – каза татко.

Всички коленичиха във всекидневната. Джордж, братът близнак на Грейси, каза молитвата. „Моля Те, помогни ни да имаме добър ден в училище – каза той. – И моля Те, благослови мама да оздравее. Моля Те, благослови лекарите, за да знаят как да ѝ помогнат.“

Майката на Грейси имаше мозъчен тумор. Необходимо беше да се подложи на операция. Лекарите се надяваха, че всичко ще бъде наред, но не можеха да знаят със сигурност.

След молитвата мама прегърна всеки един по отделно. „Днес отново ще ходя на лекар. Надявам се да получа повече отговори.“

Ами ако мама умре и вече не мога да разговарям с нея? – чудеше се Грейси. Беше толкова уплашена. Не можеше да си представи, че няма да може да прегърне мама или да я види след училище.

Този ден Грейси влезе в клас – имаше часове, междучасия, обяд – както обикновено. Но тя продължаваше да мисли за мама. Когато се чувстваше уплашена, си мислеше за своята любима песен от Неделното училище за деца. „Заедно семействата могат да са във вечността“ – пееше тя наум.

Когато се прибраха у дома след училище, Грейси и Джордж се втурнаха вътре и прегърнаха силно мама. „Как мина прегледа ти?“ – попита Грейси.

„Мина добре – каза мама. – Все още не знаем много. Имам още няколко прегледа следващата седмица преди операцията.“

Грейси се радваше да види майка си. Но все още беше разтревожена.

Няколко дни по-късно се позвъни на вратата. Когато мама отвори, Грейси чу пеене.

Тя стоеше с мама на прага и гледаше към събралите се семейни приятели от Църквата и училището. Те пееха песни от Неделното училище за деца. „Мислехме за вас и искахме да ви донесем малко утеха“ – каза един от тях. След това отново започнаха да пеят.

Джордж също дойде на вратата. Обърна се към Грейси. „Нека пеем с тях!“

Грейси и Джордж грабнаха палтата си и изтичаха навън, за да се присъединят към останалите. Те пееха колкото може по-силно:

Грейси видя как мама изтрива сълзите си. Малката ѝ сестричка Роузи се вкопчи в краката на мама и също слушаше.

Чувство на мир изпълни Грейси. Тя все още се тревожеше за мама. Но знаеше, че Исус Христос ги обича. Той е Бог на чудесата. И някак си Грейси знаеше, че нещата ще бъдат наред.

Илюстрации от Бетани Станклиф