Ризата за кръщение на Харви

Харви седна притиснат на задната седалка на таксито с ибу (мама) и бапак (татко). Те бяха на път за църквата за кръщението на Харви.

„Татко, как се почувства, когато беше кръстен?“ – попита Харви. Бапак беше кръстен преди няколко месеца. Сега, когато Харви беше на осем, той също щеше да бъде кръстен!

Бапак се замисли за минута. „Водата беше толкова студена! – каза той през смях. – Но също така чувствах много любов. Въпреки че по-голяма част от семейството ни не са членове на нашата Църква, почувствах тяхната любов и любовта на Бог.“

Когато стигнаха до църковната сграда, други хора от Църквата им помогнаха да напълнят басейна с вода и да се приготвят.

„Харви, време е да се преоблечеш с дрехите си за кръщение“ – каза ибу. Харви кимна и намери чантата с дрехите си. Но само белите му панталони бяха в нея. Не можеше да намери бялата си риза! Той провери другите чанти и огледа в църквата.

„Мамо, ризата ми не е тук“ – каза Харви.

Ибу се намръщи. Тя също провери няколко чанти. „Сигурно сме я оставили в таксито.“

„В килера имаме няколко ризи за кръщение в повече“ – каза сестра Путри. – Ще отида да ги взема.“

Но единствените ризи за кръщение от килера бяха твърде големи за Харви. Ибу изглеждаше разтревожена. Кръщението щеше да започне скоро. Много хора вече бяха тук, а Харви нямаше риза.

„Можем да кажем молитва таксиметровият шофьор да върне ризата – каза Харви. – Но ако не я донесе, мога просто да облека риза, която ми е твърде голяма. Не ме интересува какво ще облека. Искам само да бъда кръстен.“

Ибу и бапак кимнаха. Отидоха заедно до кухнята, където беше тихо. След това скръстиха ръце и сведоха глави.

Харви каза молитвата. „Скъпи Небесни Отче, благодаря Ти, че мога да бъда кръстен днес. Моля Те помогни на таксиметровия шофьор да ми върне ризата. Но ако това не се случи, не е проблем.“

След молитвата им Харви отиде да се преоблече с ризата, която беше твърде голяма. Стигаше чак до коленете му.

„Харви! – извика сестра Путри от коридора. – Шофьорът на таксито е тук.“

Харви и ибу намериха таксиметровия шофьор до входната врата. Той държеше ризата на Харви!

„Погледнах назад и я видях на седалката – каза той. – Помислих си, че може да е твоя.“

„Много Ви благодаря!“ – каза ибу.

Харви взе ризата от мъжа. „Благодаря Ви.“

Мъжът се усмихна и помаха за довиждане.

Скоро дойде време да започне кръщението. Харви се преоблече с ризата си. Пасваше му идеално! И беше бяла и чиста.

Когато Харви влезе в басейна, водата беше ледено студена! Бапак каза молитвата и кръсти Харви. Когато излезе от водата, той се почувства освежен и вътрешно спокоен.

Бапак изведе Харви от басейна и обви с мека хавлия раменете му. Харви се замисли за всички хора, които му помагаха и го подкрепяха. Ибу, бапак, шофьорът на таксито и неговото семейство. Небесният Отец и Исус Христос също.

Харви прегърна бапак. „Прав си. Водата беше студена!“ И двамата се засмяха. След това Харви погледна бапак в очите. „Но ти беше прав и за нещо друго. Чувствам много любов.“

Отвори в PDF

Илюстрации от Бетани Станклиф