Царица Естир

Смела в момент на опасност

Някои израилтяни били наречени юдеи. Естир била юдейка, която живеела в Персия. Родителите ѝ починали, затова нейният братовчед Мардохей се грижил за нея. Тя била поканена в царския дворец заедно с други млади жени в царството. Царят искал нова царица и избрал Естир.

Естир 2:2–7, 16–17 

Царят имал служител на име Аман, който придобил голяма власт. Аман помагал на царя да ръководи страната. Царят карал всички да се кланят на Аман.

Естир 3:1–2 

Но Мардохей не се кланял на Аман. Мардохей искал да се кланя само на Господ. Това разгневило Аман. Той искал да накаже Мардохей и всички юдеи.

Изход 20:5, Естир 3:5–6, 8

Аман казал на царя, че юдеите не следвали законите на царя. Затова царят позволил на Аман да издаде нов закон: в един ден всички юдеи щели да бъдат избити.

Естир 3:8–11, 13 

Мардохей помолил Естир да говори с царя. Царят можел да промени закона на Аман и да спаси юдеите. Но Естир се страхувала. Понякога царят нареждал да убият хората, които идвали да говорят с него без да са били поканени.

Естир 4:5–11

Мардохей помолил Естир да помисли за юдеите, които щели да бъдат убити. Мардохей дори казал, че Господ може да е поставил Естир в царския двор, за да спаси юдеите.

Естир 4:13–14

Естир знаела, че трябвало да говори с царя, дори ако това означавало да бъде убита. Естир помолила всички юдеи и нейните слуги да постят с нея.

Естир 4:15–16 

След като постила в продължение на три дни, Естир се подготвила и отишла да види царя.

Естир 5:1

Когато се доближила до царя, той я посочил със скиптъра си. Това означавало, че се радвал да я види и нямало да нареди да я убият. Той я попитал какво иска. Естир казала на царя, че народът ѝ бил в опасност. Заради закона на Аман тя и всички юдеи в царството щели да бъдат убити.

Естир 5:2–3, 7:4–6

Царят се разгневил на Аман и заповядал да го накажат със смърт. Царят издал нов закон, който защитавал юдеите. Вече им било позволено да се отбраняват, ако някой дръзнел да ги нарани.

Естир 7:9–10, 8:10–11

Вярата на Естир в Господ и нейната смелост да говори с царя спасили народа ѝ. Вместо смърт и скръб, настанал празник. Юдеите се радвали.

Естир 8:16–17, 9:18–32