Семейство Джаксън

След като първата група светии отишли в долината на Соленото езеро, хиляди други направили същото. Те пътували дълго, а Господ им помагал. Едно от семействата, предприели пътуването, било семейство Джаксън. Те напуснали дома си в Англия и били развълнувани да помагат на светиите да изграждат Сион.

Учение и завети 136:1–11; Saints, том 2, с. 222–223

Семейство Джаксън прекосили океана с кораб. След това, за част от пътя към долината на Соленото езеро, се качили на влак. Останалата част трябвало да извървят пеша.

Saints, том 2, с. 222–223

Те направили малка ръчна количка, с която да носят храна, дрехи и други желани от тях неща. Много светии стигнали безопасно до долината по този начин.

Saints, том 2, с. 223–226

Елизабет и Арън Джаксън дърпали тежката си ръчна количка. Децата им, Марта, Мери и Арън-мл., вървели пеша. Това било много трудно. Семейството се надявало да стигне до долината преди зимата. Но когато настъпила есента, все още им оставало да изминат дълъг път. Започвало да става студено, а храната им била на привършване.

Saints, том 2, с. 223–226, 229, 231–232

В Солт Лейк Сити Бригъм Йънг разбрал за светиите, които пристигали в долината. Той се тревожел за тях. На следващия ден, по време на църква той казал на всички, че тези светии са в беда. Бригъм помолил хората да напълнят фургоните с неща, от които светиите ще се нуждаят. „Вървете и доведете онези хора“ – казал той.

Saints, том 2, с. 229–230

Жените, присъстващи на събранието, свалили топлите си чорапи и ги сложили във фургоните. Други хора дали храна, одеяла, обувки и дрехи. Два дни по-късно повече от 50 мъже и 20 фургона напуснали долината, за да се притекат на помощ.

Saints, том 2, с. 230

Докато семейство Джаксън продължавали да вървят, започнало да вали сняг. Арън се разболял сериозно. Било му трудно да ходи. Светиите трябвало да пресекат замръзнала река и това го изтощило още повече. Същата нощ Арън починал. За съжаление, близките му трябвало да продължат без него.

Saints, том 2, с. 232–234

На следващата сутрин бил натрупал още сняг. Семейство Джаксън и останалите светии бутали и теглели своите ръчни колички през снега. Всеки ден те се молели Бог да им помогне.

Учение и завети 136:29; Saints, том 2, с. 234–235

Една вечер Елизабет се тревожела за децата си. Те били гладни и измръзнали. Дали щели да успеят да стигнат до долината на Соленото езеро? Тя заспала и сънувала, че вижда Арън. Той казал: „Дерзай, Елизабет!“. Казал ѝ, че помощта идва.

Saints, том 2, с. 235–236

Арън имал право. Скоро мъжете от Солт Лейк пристигнали с фургоните си. Те дали на светиите храна и облекло. Светиите ликували, смеели се и прегръщали мъжете. Те изпели химн и благодарили на Небесния Отец за това, че отговорил на молитвите им.

Учение и завети 136:28; Saints, том 2, с. 236

Когато най-накрая стигнали до долината, било неделя. Бригъм Йънг казал на членовете на Църквата в Солт Лейк Сити, че вместо да отидат на църква, трябва да приветстват пристигналите светии. Те поздравявали измръзналите и уморени светии и ги канели да отседнат в домовете им.

Saints, том 2, с. 239–240