Doctrine and Covenants 2025
Гласове от Възстановяването: Преводът на Книгата на Мормон


„Гласове от Възстановяването: Преводът на Книгата на Мормон“, Следвайте Ме, елате с Мен – за изучаване у дома и в Църквата: Учение и завети, 2025 г. (2025 г.)

„Преводът на Книгата на Мормон“, Следвайте Ме, елате с Мен – за изучаване у дома и в Църквата: 2025 г.

икона на гласове от възстановяването

Гласове от Възстановяването

Преводът на Книгата на Мормон

През април 1829 г., месеца, когато са получени раздели 6–9 на Учение и завети, основната работа на Джозеф Смит е тази по превода на Книгата на Мормон. Не знаем много подробности за чудодейния процес по превода, но знаем, че Джозеф Смит е гледач, подпомаган от средства, които Бог е подготвил: два прозрачни камъка, наречени Урим и Тумим, и още един камък, наречен гледачески камък.

Когато по-късно бива запитан как е преведен този летопис, Джозеф отговаря, „че не е предвидено да каже на света всички подробности“. Той често просто казва, че летописът е преведен „чрез дара и силата Божии“.

Следните твърдения от очевидци на преводаческия процес подкрепят свидетелството на Джозеф.

дървената кутия на Хайръм Смит

Счита се, че тази кутия, която принадлежи на Хайръм Смит, е използвана, за да може временно да се крият златните плочи.

Ема Смит

Ема Смит (Ема Хейл Смит)

„Когато съпругът ми превеждаше Книгата на Мормон, аз записах част от нея, докато той диктуваше всяко изречение, дума по дума, и когато попаднеше на лични имена, които не можеше да произнесе, или дълги думи, той ги казваше буква по буква и докато ги записвах, ако направех някоя грешка при изписването, той спираше и ме коригираше, макар че бе невъзможно за него да види как ги записвам. Дори и думата Сара той не можа да произнесе първия път, но трябваше да я каже буква по буква и аз му я произнесох“.

„Плочите често бяха сложени на масата, без никакъв опит да бъдат прикрити; бяха завити с малка ленена покривка, която му бях дала, за да ги завива. Веднъж докоснах плочите, докато бяха сложени така на масата, като опипах формата им. Те изглеждаха гъвкави като дебела хартия и шумоляха с металически звук, когато се прелистеха с палец ръбовете, както понякога прави човек със страниците на книга. (…)

Считам, че Книгата на Мормон е с божествен произход, нямам и най-малкото съмнение за това. Убедена съм, че никой човек не би могъл да диктува текста в ръкописа, освен ако не е вдъхновен; защото когато (аз) работех като негов писар, (Джозеф) ми диктуваше часове наред, и когато се връщахме след храна или почивка, той веднага продължаваше оттам, където бе спрял, без дори да поглежда ръкописа или да иска да му прочета някоя част от него. Това бе нещо обичайно за него. Би било невъзможно за учен човек да направи това, а за човек толкова невеж и необразован като него, бе просто невъзможно“.

илюстрация на Ема Смит, която помага на Джозеф Смит при превода на златните плочи

Оливър Каудъри

Head and shoulders portrait of Oliver Cowdery as a young man. He is wearing a dark suit, white shirt and dark tie.

„Написах със собствената си писалка цялата Книга на Мормон (с изключение на няколко страници), според както бе изречена от устата на пророка Джозеф Смит, докато я превеждаше чрез дара и силата Божия, посредством Урим и Тумим или както се наричат в тази книга „Свети тълкуватели“. Аз видях с очите си и държах в ръцете си златните плочи, от които тя е преведена. Също така видях тълкувателите“.

Бележки

  1. За повече информация вж. Topics and Questions (Теми и въпроси), „Book of Mormon Translation“ („Преводът на Книгата на Мормон“), Gospel Library; Ричард А. Търли-мл., Робин С. Дженсън и Марк Ашърст-Макгий, „Joseph the Seer“, Ensign, окт. 2015 г., с. 48–55).

  2. Minutes, 25–26 October 1831“, Minute Book 2, 13, josephsmithpapers.org.

  3. В „Church History“, Times and Seasons, 1 март, 1842 г., с. 707; вж. също Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2008 г., с. 471.

  4. В Едмънд К. Бригс, „A Visit to Nauvoo in 1856“, Journal of History, том 9, № 4 (окт. 1916 г.), с. 454; цитирано от Ръсел M. Нелсън, „A Treasured Testament“, Ensign, юли 1993 г., с. 62.

  5. В „Last Testimony of Sister Emma“, Saints’ Herald, 1 окт. 1879 г., с. 290; стандартизирано.

  6. В Reuben Miller journal, 21 окт. 1848 г., Church History Library, Солт Лейк Сити; правопис, пунктуация и главни букви стандартизирани.