Победата на нашия възлюбен Спасител

По време на призованието ми като апостол съм пътувал много и съм имал привилегията да се срещам с деца, младежи и възрастни в по-голямата част от света. В живота има моменти на огромна радост, но едно нещо, което съм виждал със собствените си очи и съм чувствал дълбоко в сърцето си, е, че освен щастие и радост, животът носи моменти на душевна болка и страдание.

Никога няма да забравя как седях с четири малки деца, чиито родители бяха брутално убити от нападател в собствения им дом, докато децата спят, или срещата си с една жена, която е била малтретирана като момиче от доверен роднина, или как седях край леглото на малко момиче, претърпяло мозъчна травма след падане от велосипед, което скоро щеше да почине, как слушах риданията на жена, чийто съпруг беше предавал нея и сключените в храма завети по възмутителен начин в продължение на много години.

Чувствал съм болката на двойка, чието пълнолетно дете вече не вярваше в истините на Евангелието и се опитваше да отслаби вярата на другите в семейството. Срещал съм се със съкрушени родители и приятели на млад мъж с голям потенциал, който беше отнел живота си. Изпитвал съм божествената скръб на прегрешили хора, които наистина искаха да се покаят, както и опустошението на хора, засегнати от греха.

Бил съм свидетел на душевната болка от психическо заболяване, изпитвана както от засегнатия от болестта, така и от тези, които страдат мълчаливо, докато го наблюдават, без възможност да помогнат. Виждал съм огромната лична загуба, причинена от природни бедствия, наводнения, бури, пожари и земетресения. Бил съм свидетел на сътресенията в различни страни, предизвикани от политически бури, войни и разруха, както и на агонията, която следва, когато неочакваното се стовари върху невинни хора, стремящи се да вършат правилното.

Healing Hands („Изцеляващи ръце“), от Колби Ларсън, копирането не е разрешено

Спасителят ни подпомага

Говорейки за Единението на Исус Христос, президент Джеймс Е. Фауст (1920 – 2007), втори съветник в Първото президентство, казва: „Ранените трябва да направят каквото могат, за да се справят с изпитанията си, а Спасителят ще „подпомага Своя народ според немощите му“ (Алма 7:12). Той ще ни помага да носим бремето си. Някои наранявания са толкова болезнени и дълбоки, че не могат да бъдат излекувани без помощта на по-висша сила и надежда за съвършена справедливост и възстановяване в идния живот. (…) Той разбира нашата болка и ще върви с нас дори в най-тъмните ни часове“.

Чувствам се все по-привлечен от любовта на Спасителя и безкрайните благословии, обещани ни чрез Единението на Исус Христос. Той не ни предпазва от трудните преживявания в живота, които носят неизмерима болка, но ни закриля от вечното страдание и отчуждение от Небесния Отец и ни позволява чрез Своето всеобхватно страдание да имаме възможността за съвършена радост и вечно щастие в присъствието Божие.

Президент Далин Х. Оукс ни напомня: „Определено най-голямата помощ на Бог за земния живот била осигуряването на Спасител, Исус Христос, Който щял да страда, за да плати цената и да осигури опрощение за греховете, за които е извършено покаяние. Това милостиво и славно Единение обяснява защо вярата в Господ Исус Христос е първият принцип на Евангелието. Неговото Единение „осъществява възкресението на мъртвите“ (Алма 42:23) и „(изкупва) греховете на света“ (Алма 34:8), като изличава всички грехове, за които сме се покаяли, и дава на нашия Спасител силата да ни подпомага в нашите немощи по време на земния живот“.

Фрагмент от Prayer at Gethsemane („Молитва в Гетсиманската градина“), от Дел Парсън, може да бъде копиран само за ползване в Църквата

Решаващото събитие на вечността

Когато мисля за страданието, което лично съм виждал и което е толкова безкрайно малко в сравнение със страданието на всички хора, които са живели или някога ще живеят на земята, не мога с познатите думи да опиша чувствата в сърцето си относно това, което трябва да се е случило в сърцето, ума, тялото и душата на Спасителя в Неговите свещени моменти на всеобхватно страдание за греховете и болката на цялото човечество.

Решаващото събитие на цялата вечност започва, когато Исус отива „на едно място, наречено Гетсимания“ (Матей 26:36) на Елеонския хълм, извън градските стени на Йерусалим. Той казва на Своите ученици: „Душата Ми е прескръбна до смърт“ (Матей 26:38).

Моли се с думите: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“ (Матей 26:39). Връща се при учениците Си, намира ги заспали, отива отново и се моли за втори път: „Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля. (…) И (Той) отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи“ (Матей 26:42, 44).

Исус изпива горчивата чаша и страда отвъд нашето смъртно разбиране, както в градината, така и на кръста. Без грях, Той взема върху Си всички наши грехове, така че, като идваме при Него и се покайваме, нашите грехове и бреме са снети от нас (вж. 2 Коринтяните 5:21).

Страданията, смъртта и единителната жертва на Исус са очаквани дълго време. 700 години преди раждането на Исус, Исайя пророкува, че „Господ възложи на Него беззаконието на всички ни“ (Исайя 53:6). Исус говори за това, че е дал живота Си като „откуп“ (Матей 20:28, вж. също 1 Тимотей 2:6) „за опрощаване на греховете“ (Матей 26:28) на всички, които повярват в Него и се покаят за греховете си. Петър описва как Той „пострада за греховете (ни)“ (1 Петър 3:18), така че чрез Неговите рани ние сме изцелени (вж. 1 Петър 2:24). Спасителят прави това, което никой друг не би могъл да направи, за да ни позволи да се завърнем в присъствието на нашия Отец. Той е „бит поради нашите беззакония“ (Исайя 53:5).

След страданията в Гетсиманската градина Неговата агония продължава – предателството от страна на един от Неговите ученици, подигравките пред несправедливи управници, болката от бичуваното Му тяло, венецът от тръни, притиснат в главата Му от жестоките и безмилостни войници (вж. Йоан 18:2–3, 12–14; Марк 15:15–20) и тежкият кръст, набиващ се в разкъсаната плът на гърба Му, докато Той върви към Голгота (вж. Йоан 19:16–17).

На кръста изключителната агония, изпитана в Гетсиманската градина, се завръща с острота, която никой човек не би могъл да понесе. Исус Христос, Синът Божий, понася сам божественото поръчение на Своя Отец да жертва живота Си. Войниците и управниците не могат да Му го отнемат (вж. Йоан 10:18). С благоговение и смирение Исус навежда глава и казва: „Извърши се” (Йоан 19:30).

Последният миг от Неговия земен живот приключва. Няма думи, с които да се опише величието на Неговия скъпоценен дар. Тази жертва никога няма да бъде изискана от друг. Исус Христос страда „веднъж завинаги“ (Евреите 10:10).

След като изпълнява Своята божествена мисия, Исус Христос е първият в цялата човешка история, който се вдига от гроба в безсмъртие (вж. 1 Коринтяните 15:21–23).

Ангелите казват на жените при гробницата:

„Защо търсите Живия между мъртвите?

Няма Го тук, но възкръсна“ (Лука 24:5–6).

На Своите апостоли Исус Христос казва: „Погледнете ръцете Ми и нозете Ми – Аз съм същият“ (Лука 24:39). По-късно Той „се яв(ява) на повече от петстотин (…) наведнъж“ (1 Коринтяните 15:6). Свидетели виждат възкръсналия Спасител. Той не е мъртъв. Той е жив.

Исус Христос счупи оковите на вечното робство на смъртта за всеки човек, който е живял или ще живее на земята (вж. 1 Коринтяните 15:22). Той победи нашия всеобхватен враг, смъртта е победенa завинаги.

Президент Ръсел М. Нелсън (1924 − 2025) казва: „Исус Христос е взел върху Си вашите грехове, вашите болки, вашите душевни страдания и вашите немощи. Не е нужно да ги носите сами! Той ще ви прощава, когато се покайвате. Той ще ви благославя според нуждите. Той ще изцелява ранената ви душа. И когато впрягате себе си с Него, вашите тегоби ще бъдат облекчавани. Ако сключвате и спазвате завети да следвате Исус Христос, ще откривате, че болезнените моменти в живота ви са временни. Вашите страдания ще бъдат „погълнати от радостта в Христа“ (Алма 31:38)“.

Като един от Неговите ръкоположени апостоли, съм преживявал духовни и лични моменти, чрез които съм получил сигурно свидетелство, че Той е жив. През тези великденски празници нека следните слова тихо отекват в нашите умове и сърца: „Никога да не забравим, че разпнат за нас умря“, докато радостно пеем: