Изпълнената с радост заветна пътека

Снимка от Джери Гарнс, може да бъде копирана само за ползване в Църквата

Свещени обещания

Нашият Небесен Отец и Неговият Син, Исус Христос, обичат всеки един от нас повече, отколкото можем да си представим. Никъде другаде Тяхната любов не се проявява по-силно от обещаните благословии, свързани със заветите, които ни се предлагат при кръщението и в дома Господен.

„Едно от най-важните понятия на дадената чрез откровение религия е светият завет – учи президент Ръсел М. Нелсън (1924–2025). – В юридическия език паралелният термин, договор, като цяло обозначава споразумение между две или повече страни. Но в религиозния контекст заветът е нещо много по-важно. Това е едно свято обещание към Бог.“

Всяко свято обещание, което даваме и спазваме, ни носи благословии. Небесният Отец и нашият Спасител Исус Христос желаят да ни приближават към Себе Си. Те желаят да ни помагат да учим и да израстваме във вяра и разбиране. Желаят да ни надарят с небесна сила. Желаят да намираме изцеление и мир в свят, в който такива благословии остават недостижими. Желаят да изпитваме радост в този и в идния живот. Поради тази съвършена любов Те ни предлагат възможността да влезем в заветна връзка с Тях. Имаме благословията да подновяваме отдадеността си към тези завети ежеседмично по време на събранието за причастие.

Вземаме от причастието в дух на благодарност, тъй като имаме носещата радост благословия да вземаме върху си името на Исус Христос, да си спомняме за Него и Неговата любов към нас, проявена чрез дара на Неговото Единение – това, че Той страда, кървя и умря за нас. Причастието също така ни благославя с ежеседмична възможност да показваме готовността си да спазваме Неговите заповеди, да подновяваме сключените завети и да сключваме нов завет (вж. Учение и завети 20:77, 79).

„Често чувам израза, че вземаме от причастието, за да подновим заветите, сключени при кръщението. Макар това да е вярно, значението му е много по-дълбоко от това. – казва президент Нелсън. – Сключих нов завет. Вие сключихте нови завети. (…) А сега (Господ) в отплата заявява, че винаги ще имаме Неговия Дух с нас. Каква благословия!“

Когато се покайваме и вземаме от причастието с чисто сърце, ние получаваме Светия Дух и биваме „очиствани от греха, все едно че сме кръстени отново. Това е надеждата и милостта, които Исус предлага на всеки един от нас“.

Каква радост е да се покайваме и да получаваме опрощение чрез изкупващата любов на Христос!

Снимка на храма Наву Илинойс от Дженифър Роуз Мади

Неговият дом на радост

След като става президент на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, президент Нелсън често говори за заветната пътека, започвайки с първото си публично послание като президент на Църквата. Ние стъпваме на тази пътека чрез „покаянието и кръщението с вода“ (2 Нефи 31:17), а той по-късно казва, че „после затвърждаваме това в храма“.

Точно както вземането от причастието ни напомня за сключените завети и съпътстващите ги благословии, така е и с извършването на работа чрез заместник в храма. Когато извършваме обреди чрез заместник за онези, които са починали, ние си спомняме свещените обещания, които сме дали, и обещаните благословии, които ще получим.

Чрез заветната пътека ставаме наследници на всички благословии, обещани на Авраам, Исаак, Яков и тяхното потомство. Въпреки тези обещани благословии, Авраам, Исаак и Яков не водят лесен живот, нито пък ние. Също като тях, ние се изправяме пред трудности, наказания и загуби, като сме „изпитвани във всичко“ (Учение и завети 136:31, вж. също 101:4–5). Но подобно на пророците и праведните светии от древността, ние знаем на Кого можем да се уповаваме (вж. 2 Нефи 4:19).

Нашият земен живот е само миг от съществуването ни, но този миг, понякога много труден, е от вечна значимост. Да, нашият Небесен Отец желае да учим и да израстваме. И да, този растеж понякога води до разочарования и страдание. Но Той желае животът ни да бъде прекрасен и изпълнен с надежда. За тази цел и за да улесни пътуването ни обратно към Него, Той е осигурил Спасител, Който е „Гарантът“ на заветите, които сме сключили с Неговия Отец. Чрез Единението на Исус Христос, Отец изпълнява обещанията, дадени на Неговите чеда в храма.

Чрез Своята любов и единителна жертва нашият Спасител се е справял с всичко и е изцелявал всичко, с което ще се сблъскаме в живота. И благодарение на Неговия свят дом, Неговия дом на радост, всичко ще бъде наред въпреки несгодите. Балсамът – следствие от спазването на заветите – премахва мъката, болката, скръбта и разочарованието. Няма нужда да се тревожим или боим. Вместо това можем да се радваме, че цената на нашето изкупление е платена (вж. 1 Коринтяните 6:20) и че заветната пътека към вечен живот е подготвена.

Заветната пътека наистина е пътека на изкупваща любов. Като почитаме заветите, които сключваме в храма, ние получаваме благословиите на по-голяма сила, повече любов, повече милост, по-добро разбиране и по-голяма надежда. Чудото и величието на храмовите запечатвания – на това членовете на семейството да са свързани помежду си в любов за цялата вечност – носят в душата ми невероятно благоговение и радост и ме изпълват с дух на благодарност.

„… (К)огато настъпи каквато и да е нестабилност в живота ви, най-безопасното духовно място е да живеете в рамките на вашите храмови завети!“ – съветва президент Нелсън. От собствения си сладък и понякога горчив земен опит знам, че тези думи са истинни.

Илюстрация от Алън Гарнс

Съберете ги у дома

След като Израил Барлоу се сбогува с малкото си момче, той пише на съпругата си: „Мисълта да съм далеч, никога повече в живота си да не се върна при гроба (на Джеймс), изцеди последната капка любов, която носех, докато не бях облят в сълзи на гроба му“.

Представям си, че на 4 декември 1889 г. са пролети още сълзи, но този път от радост. На този ден малкият Джеймс Натаниел Барлоу е запечатан към родителите си в храма Логан Юта. По това време Израил вече е починал, така че други хора застават като заместници за него и Джеймс.

Сестра Кийрън и аз сме особено чувствителни към Израил и Елизабет и изпитваме голямо състрадание към тях. Първото ни дете, момче на име Шон, почина по време на сърдечна операция, когато беше само на три седмици. Това беше разтърсваща загуба за нас. По онова време се чудехме дали можем да оцелеем. Погребахме го в болезнено малък гроб в Англия. Петнадесет години по-късно семейството ни трябваше да се премести от дома ни в Обединеното кралство, за да служим в Църквата на пълно работно време, и ние оставихме този малък гроб зад себе си.

Не загубихме бебето си по време на пътуването на запад и не изпитахме неописуемите трудности на семейство Барлоу, но имаме частица разбиране за това, през което са преминали. Гробът на нашето момченце е много далеч, но въпреки това, подобно на семейство Барлоу, ние имаме неизменна вяра във Възкресението на Исус Христос и вечната същност на нашето семейство чрез светия завет на запечатването.

Всички ние имаме предци и други любими хора отвъд гроба, които ни казват: „Не ни оставяйте тук“. Благодарение на храмовите завети никой не трябва да бъде изоставен. Нашето призование е да ги обичаме, да им служим и да помагаме за събирането им у дома.

Нашият Небесен Отец ни обича, вас и мен. Той ни е дал храмове, за да може „каквото върже(м) на земята, (да) бъде вързано на небесата“ (Учение и завети 128:8, вж. също Матей 18:18). Той изпрати Своя Син, за да разкъса връзките на смъртта, проправяйки пътя за вечни връзки и вечни семейни събирания.

Затова имаме обреди. Затова сключваме завети. Затова строим храмове. Затова се посвещаваме на Божието дело и слава (вж. Моисей 1:39). И затова проливаме сълзи от радост, знаейки, че нас и любимите ни хора ни очаква вечно събиране в присъствието на Отца и Сина.

Нека намираме радост и мир като спазваме сключените от нас завети и нека се присъединяваме към Господ в Неговото славно дело на спасение.