Истината на нашия живот

От старейшина Куентин Л. Кук

От Кворума на дванадесетте апостоли

Нашият любящ Небесен Отец е разкрил истини за нашето минало, настояще и бъдеще, включително как да получим най-великия от всички дарове.

На 22 януари 1833 г. старейшините на Църквата се събират с пророка Джозеф Смит в една малка, изпълнена до краен предел стая, на горния етаж, над магазина на Нюъл К. Уитни в Къртлънд, щата Охайо. Предходния декември Джозеф получава откровение, което му дава напътствие да основе училище, главно за да подготвя братята за отслужването на мисии.

„И Аз ви давам заповед – заявява Господ, – че трябва да се поучавате един друг за учението на царството.

Учете се усърдно и Моята благодат ще ви съпътства, та да можете да бъдете обучени по-съвършено в теорията, в принципа, в учението, в закона на евангелието, във всички неща, които се отнасят до царството Божие, които ви е целесъобразно да разберете (…)

тъй че да може да бъдете подготвени във всичко, когато Аз ви изпратя отново, за да увеличавате призванието си, в което съм ви призовал, и мисията, с която съм ви упълномощил.“ (Учение и завети 88:77–78, 80)

Това „Училище за пророци“, както е наречено, осигурява чудесни духовни проявления. Много от ранните ръководители на Църквата са учени там. Днес светът е съвсем различно място, но напътствието, което Господ дава тогава, е все още невероятно приложимо. Ние също трябва да търсим познание и истина „за нещата такива, каквито са и каквито бяха, и каквито ще бъдат“ (Учение и завети 93:24).

Нашето търсене на истината

В тази епоха, в която живеем, имаме на разположение повече познание откогато и да било. В миналото, ако някой искаше да узнае нещо, трябваше да отиде в библиотеката и да го потърси. Днес интернет и преносимите устройства осигуряват достъп до почти безкрайна информация, която можем да намерим на практика веднага.

Господ е доволен, когато мъдро използваме наличните ни ресурси, но Той ни е дал следния вечен съвет: „Търсете усърдно и се поучавайте един друг със слова на мъдрост, да, търсете слова на мъдрост от най-добрите книги; търсете познание тъкмо чрез учение, също и чрез вяра“ (Учение и завети 88:118). Той ни насърчава да учим за света около нас (вж. Учение и завети 88:79, 93:53), но в нашето търсене на истината трябва да гледаме към Бог, който „схваща всички неща и всички неща са пред Него (…) и Той е над всички неща (…) и всички неща са чрез Него и от Него“ (Учение и завети 88:41).

Сред истините, които Бог ни е дал, една от най-основополагащите за живота ни на земята е, че Той е нашият Небесен Отец. Ние сме Негови духовни синове и дъщери. Той ни познава и обича съвършено. А като Негови духовни чеда, ние имаме божествена същност и съдба. Разбирането и приемането на тези вечни истини ни дава идентичност, значимост и цел, които са ни благославяли и напътствали в доземния ни живот и ще продължават да го правят сега и завинаги.

Ние бяхме с Отца в началото

Като търсим истината за нещата такива, каквито бяха, ние откриваме следните думи от нашия Спасител Исус Христос: „И сега, истина ви казвам, че Аз бях в началото с Отца и че Аз съм Първородният“ и „вие също бяхте в началото с Отца“ (Учение и завети 93:21, 23).

Преди живота си на земята сме присъствали на съвет в небесата, по време на който Небесният ни Отец е представил Своя велик план на щастие. Пророкът Джозеф Смит учи, че Божията мотивация за Неговия план е да ни даде привилегията да израснем като Него Самия и да бъдем възвисени с Него. А Неговото дело и слава са „да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“ (Моисей 1:39).

Ние сме упражнили нашата свобода на избор и сме избрали да следваме плана на Небесния Отец. Благословени сме да бъдем родени в този живот, където продължаваме да имаме свобода на избор и можем да преминем през смъртността, да се учим и да напредваме към вечен живот.

По време на нашето земно пътуване ще преживяваме трудности и неуспехи. Но не е нужно сами да се справяме с несгодите на живота. Джозеф Смит учи, че Небесният Отец, „Великият Родител на вселената(,) гледа на цялото човечество с бащинска грижа и родителски поглед“.

Нашият Небесен Отец, „Отец на милостивите и Бог на всяка утеха“, ще ни благославя, въздига и утешава „във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога“ (2 Коринтяните 1:3–4). Като съществена част от Своя план, Небесният Отец ни е осигурил начин да се завърнем при Него.

Пътят към нашия Отец

Истината „за нещата такива, каквито са в действителност“ (Яков 4:13) е ясна: ние не можем да достигнем пълния си потенциал като чеда на нашия Небесен Отец сами. Исус Христос, Първородният Син на Отца в духа, е сключил завет да бъде наш Спасител и Изкупител.

Исус Христос, „Единородния(т) на Отца, пълен с благодат и истина, тъкмо Духът на истината (…) дойде и живя в плътта, и пребиваваше между нас“ (Учение и завети 93:11). Той дойде, за да ни покаже как да намираме щастие, смисъл и радост в този живот и във вечността.

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.

Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него“ (Йоан 3:16–17).

Земният опит на Спасителя е важен. Той „първоначално не получ(ава) от пълнотата, а получав(а) благодат след благодат.“ (Учение и завети 93:12) Той израства, докато не „получ(ава) и пълнота от славата на Отца“ и „всяка сила, и на небето, и на земята, и славата на Отца (е) с Него, защото Той пребивав(а) в Него“ (Учение и завети 93:16–17). Спасителят учи:

„И Аз ви давам тези сказания, за да разберете и да знаете как да се покланяте, и да знаете на какво да се покланяте, за да може да дойдете при Отца в Мое име и в определеното време да получите от Неговата пълнота.

Защото ако спазвате Моите заповеди, ще получите от пълнотата Му и ще се прославите в Мен, тъй както Аз съм в Отца; затова Аз ви казвам, че ще получавате благодат след благодат“ (Учение и завети 93:19–20).

В Гетсиманската градина и на кръста Исус Христос взе върху Си греховете на света и изстрада всички скърби и „болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид“ (Алма 7:11). Това „накара (Него) (…) най-великият от всички, да трепер(и) от болка и да кърв(и) от всяка пора“ (Учение и завети 19:18). Единствено чрез Исус Христос и Неговото Единение и Възкресение са възможни спасението и възвисяването.

Чрез благодатта и единителната жертва на Спасителя ние можем да израстваме, докато получим пълнота и някой ден станем съвършени. Ако следваме примера на Спасителя и се подчиняваме на Неговите заповеди, Той ще ни води и напътства по пътя ни обратно към славното присъствие на нашия Отец в небесата.

Christ on the Road to Jerusalem (Христос по пътя към Йерусалим), от Майкъл Колмън, копирането забранено

Ще приемете ли Неговия дар?

Сред истините „за нещата такива, каквито ще станат в действителност“ (Яков 4:13), научаваме, че животът ни във вечността ще бъде определен от избора ни дали ще следваме Исус Христос и дали ще приемем даровете, които Той предлага. В Писанията учим, че ще се„радва(ме) на това, което иска(ме) да получ(им)“. За съжаление, някои няма да поискат „да се радват на онова, което можеха да получат“ (Учение и завети 88:32).

Моят президент на мисия, старейшина Марион Д. Ханкс (1921 – 2011), който служи като висш ръководител седемдесетник, учеше мисионерите си, че да се молим за това, което желаем да получим и на което да се наслаждаваме, е начин, по който можем да преценим къде се намираме в духовното си пътуване. „Понеже какво се ползва човек, ако му е даден дар, а той не го приеме“. Когато приемаме даровете на Спасителя, като искрено Го търсим и следваме, ще се радваме на надеждата за вечен живот и „на оногова, който е дарителят на (този) дар“ (Учение и завети 88:33). Този дар, даден с толкова обич, е „най-великият от всички Божии дарове” (Учение и завети 14:7).

Бог е нашият Небесен Отец. Той ни познава и обича. Когато се обръщаме към Него в нашето търсене на истината, можем да се придържаме към разума, да приемаме мъдрост, да прегръщаме истината, да обичаме добродетелта и да се придържаме към светлината, която идва от Него (вж. Учение и завети 88:40). След това продължаваме през целия си живот, докато „дойде ден, когато (ние) ще разбере(м) дори и Бога, бидейки оживотворени в Него и чрез Него“ (Учение и завети 88:49).

Това ще бъде най-славният и радостен ден.