Исус Христос: Надеждата и обещанието на Великден

Бог, нашият Вечен Отец в небесата, Исус Христос, Неговият Възлюбен Син, и Светият Дух са близо до всеки от нас. Тяхната безкрайна и вечна светлина, състрадание и изкупваща любов са взаимно преплетени в целта на сътворението и същността на нашето съществуване (вж. Алма 30:44, Моисей 6:62–63).

В доземния съвет в небесата „звездите на зората пееха заедно и всички Божии синове (и дъщери) възклицаваха от радост“ (Йов 38:7). Ние сме избрали свободата на избор. Сега ходим с вяра. Посредством собствения си опит откриваме обещаната от Бог красота, яснота, радост и цел сред несигурността, обезсърчението и трудностите на земния живот.

Не сме създадени да се скитаме сами, без да разбираме своята цел и посока. Можем да общуваме с небесата, да изграждаме вяра и принадлежност в семейството, домакинството и общността на светиите, и да се превръщаме в най-истинското, най-свободното, най-автентичното и най-радостното си аз, чрез изпълнено с желание и радост подчинение на Божиите заповеди. Единението – един-ение – в и чрез Исус Христос носи тази заветна принадлежност.

Надеждата за живота и мисията на Исус Христос

Всеки ден надеждата и обещанието на Великден включват благословиите и ученията, които Исус Христос споделя по време на Своето съвършено земно служение. Предопределен от началото, Исус Христос се ражда като Единородният Син Божий (вж. Яков 4:5, Алма 12:33–34, Моисей 5:7, 9). Той напредва в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците (вж. Лука 2:52). Търсейки единствено да върши волята на Своя Отец, Исус Христос опрощава грехове, изцелява немощи, вдига мъртвите и утешава болните и самотните.

Веднъж, след като пости 40 дни, Той свидетелства: „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените“ (Лука 4:18; вж. също Исайя 61:1).

Това включва всеки от нас.

По време на Тайната вечеря Исус Христос измива нозете на учениците Си (вж. Йоан 13:4–8). И в Стария, и в Новия свят, „живата вода“ и „хлябът на живота“, който е Самият Спасител, въвежда причастието. В свещения обред на причастието ние призоваваме Отца и сключваме завет да вземем върху си името на Исус Христос, винаги да си спомняме за Него и да спазваме Неговите заповеди, за да може винаги да имаме Неговия Дух да бъде с нас (вж. Лука 22:19–20; 3 Нефи 18:7, 10–11).

В Гетсиманската градина Исус изтърпява повече, отколкото човек може да изтърпи, за да ни изкупи и да извърши Единение за нас. Кръв излиза от всяка пора. Той изстрадва тези болки за всички, та да може ние да не страдаме, ако се покаем (вж. Учение и завети 18:11; 19:16).

Предаден и несправедливо обвинен, Исус Христос е подиграван и бичуван, а венец от тръни е положен върху смирената Му глава (вж. Матей 27:26, 29; Марк 15:15, 17, 20, 31; Лука 22:63; Йоан 19:1–2). „Бит поради нашите беззакония (…) с Неговите рани ние се изцелихме“ (Исайя 53:5). Той е „издигнат на кръста“, за да ни доближи до Себе Си (вж. 3 Нефи 27:14–15). Въпреки това, дори на кръста, Исус Христос прощава (вж. Лука 23:34). Той моли Йоан да се грижи за майка Му (вж. Йоан 19:26–27). Той се чувства изоставен (вж. Матей 27:46, Марк 15:34). За да може да се сбъдне Писанието, Той казва, че е жаден (вж. Йоан 19:28). Когато всичко е завършено, Той „преда(ва) духа Си“ (Лука 23:46, вж. също Йоан 10:17–18).

Исус Христос знае как да ни подпомага в нашите болести, немощи, самота, изолация и трудности (вж. Алма 7:12). Подобни страдания често идват като последствие от изборите на другите. Той също знае как да се радва с нас, когато сме щастливи и благодарни и как да плаче с нас, когато радостта ни е пълна. Той нежно ни призовава в Своето име, със Своя глас, в Своето стадо. Той призовава всички хора навсякъде. Той ни кани да видим и разберем земния живот от вечна перспектива. Когато ходим праведно и спазваме заветите си, Той обещава, че всички неща могат да работят заедно за наше добро (вж. Учение и завети 90:24, Римляните 8:28).

Възстановяването идва в определеното от Него време и по Неговия начин – не само в първоначалното им състояние, но и в състоянието на пълния им потенциал. Исус Христос наистина може да ни освободи от робството и греха, от смъртта и пъкъла и може да ни помогне да изпълним божествената си същност, израствайки повече, отколкото някога сме си представяли, чрез вяра и покаяние.

Благодарение на Исус Христос смъртта не е краят. На Великден заявяваме:

Чрез заповед и сила от Своя Отец, Исус може да даде живота Си и да го вземе отново (вж. Йоан 10:17). Докато тялото Му лежи в гробницата, Исус Христос служи на духовете в света на духовете и ги организира, оповестявайки „изкуплението им от връзките на смъртта“ (Учение и завети 138:16).

Сутринта на третия ден Той се вдига от гроба. Той говори с Мария. Явява се на двама ученици по пътя към Емаус, на Своите апостоли и на други хора. (Вж. Матей 28, Марк 16, Лука 24, Йоан 20.)

В хиазматично свидетелство, Той кани учениците Си да хвърлят мрежите си от другата страна на лодката, този път, макар и отново пълни с риба, мрежите не се късат (вж. Йоан 21:6–11, Лука 5:3–7). Той храни учениците и три пъти моли Петър да пасе овцете и агънцата Му (вж. Йоан 21:12–17). Той се възнася в небесата, заявявайки, че Неговите ученици тогава и всички ние сега, трябва да споделяме величествените вести за Великден и Неговото Евангелие с всеки народ, племе и люде (вж. Матей 28:19–20, Марк 16:15).

Исус Христос е нашият Добър Пастир и Агнецът Божий. Той отдал и дал живота Си за Своите овце. В градината и на кръста, Спасителят понася непоносимото и извършва Единение за нас. Във времето и във вечността Той ни показва чрез пример как със Своята „смърт отключи (…) врата към вечността“.

Чрез силата на Единението и Възкресението на Христос, нашите тела и духове ще бъдат обединени отново във физическо възкресение. Ще придобием слава и ще бъдем напълно възстановени по образ и физическо тяло. Дори космите на главите ни ще бъдат възстановени. Няма да страдаме от болести на възрастта, други болести, физически инциденти и умствени увреждания. Единението на Христос може да ни благослови да преодолеем всякакъв вид духовно разделение и духовната смърт. При условие на покаяние, ние сме освободени от всеки грях и скръб, и сме отворени за вечната пълнота на любов и радост. Чисти и свободни, можем да се завърнем в най-съкровените си семейни взаимоотношения към славното, селестиално присъствие на Бог, нашия Отец, и Исус Христос.

Ще видим отново любимите си хора. Когато отново се съберем с любимите си хора, ще гледаме един на друг във вечна перспектива – с повече любов, разбиране и доброта. Единението на Исус Христос може да ни помогне да помним важните неща и да забравим маловажните. Това да гледаме на взаимоотношенията си с нашия Спасител с по-силна вяра и повече благодарност ни носи мир, облекчава бремето, лекува сърцата и обединява семействата във времето и вечността.

Надеждата за изобилие и радост

Великден в Исус Христос включва разтваряне на отворите небесни, умножаване на плода на лозата и живот на възхитителна земя. Великден в Исус Христос включва утешаване и грижа за вдовиците и сираците, за гладните и безпомощните, за хората, които се страхуват, които са малтретирани или неволно са попаднали в опасна ситуация. Исус Христос, който е загрижен за всеки от нас, ни кани да проявяваме разбиране и да служим с любов и състрадание, както го прави Той.

Във всички добри неща, Исус Христос възстановява изобилно (вж. Йоан 10:10, Алма 40:20–24). Той обещава, че „земята е пълна и има достатъчно и в излишък“ (Учение и завети 104:17). Възстановяването на всички неща от Спасителя включва пълнотата на Евангелието Му, Неговата свещеническа власт и сила, както и свещените обреди и завети, намиращи се в Неговата Църква, която носи Неговото име, тъкмо Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

Великден в Исус Христос включва повече свети домове Господни, които се строят все по-близо до Божиите чеда на много места, донасяйки в сърцата ни учението за „избавители (…) на хълма Сион“ (вж. Авдий 1:21). Господ предоставя един освещаващ, безкористен начин да предлагаме на земята онова, от което нашите починали близки се нуждаят и желаят за вечността, но не могат да получат сами.

Такава е моята надежда, обещание и свидетелство. Свидетелствам за Бог, нашия Отец, за нашия Спасител и Изкупител Исус Христос и за Светия Дух. На Великден и всеки ден, нека намираме вечна надежда и обещание в Божия божествен план на щастие, с неговата заветна пътека на божествена трансформация от смъртност в безсмъртие и вечен живот. Нека всеки ден увереността в Единението на Исус Христос да облекчава тегобите ни, да ни помага да утешаваме другите в техните скърби, и да освобождава душите ни да приемат пълнотата на Неговата радост.

Чрез надеждата и обещанието на Великден, Исус Христос изпълнява копнежите на сърцата ни и отговаря на въпросите на душите ни.