Как да откриваме Исус Христос в Стария завет

В Новия завет четем за време, когато Исус Христос се е определял като Йехова (вж. John 8:58, footnote b). Хората били възмутени и се опитали да Го убият с камъни заради богохулство (вж. Йоан 8:59). Те не осъзнали една скъпоценна истина, която все още е непозната за мнозина и днес: че Исус Христос е Йехова, Богът в Стария завет¹.

Вероятно част от причината същността на Спасителя в Стария завет често да се бърка, е че името „Исус Христос“ не се използва в книгата. Вместо това, авторите използват много звания, с които Го описват, като например „Бог“, „Аз Съм“ или „Господ“². След като узнаем това, ние започваме да виждаме Исус Христос по-ясно из цялото Писание. Например:

• Когато Моисей говорил с „Бог“ в горящия храст, той разговарял с Исус Христос (вж. Изход 3:6)³

• По същия начин Исус Христос се представя на Джозеф Смит като „великия Аз Съм“ (Учение и завети 29:1).

• Йоан Кръстител е бил изпратен, за да подготви пътя „на Господа“ (Матей 3:3). Това е изпълнение на Исайя 40:3, което е пророчество за Исус Христос.

• Вж. таблицата на страница 17 за други примери за Йехова в Писанията.

Adam and Eve Offering Sacrifices, (Адам и Ева принасят жертви) от Кийт Ларсън

Старият завет е наситен със символи и истории, които могат да ни напомнят за помощта, която предлага Спасителят. Например:

• В много стихове се описват времена, когато на вярващите е било заповядвано да принасят в жертва животни като елемент на тяхното поклонение. Например на чедата Израилеви било казано да принесат в жертва агне и да бележат горния праг на вратите си с неговата кръв. Онези, които го направили, били защитени от една смъртоносна чума в Египет. Такива жертви ни напомнят, че Исус Христос, Агнеца Божий, е позволил Той Самият да бъде убит като част от Своето Единение. Неговата жертва ни спасява от физическа и духовна смърт. (Вж. Изход 12:13.)

• Когато пророк Илия трябвало да избяга, за да спаси живота си и да се скрие в пустинята, той паднал наскърбен и казал, че по-добре да бил умрял. Докато спял, чудодейно се появили хляб и вода, за да го нахранят и освежат, давайки му сили да продължи. Това може да ни напомня, че Исус Христос е живата вода и хлябът на живота. Той е нашият върховен източник на надежда. (Вж. 3 Царе 19:1–8)⁴.

• „Твоето слово е светилник за краката ми“ – пише един от авторите на Псалми (Псалми 119:105, курсив добавен). Михей свидетелства: „Ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина“ (Михей 7:8, курсив добавен). Словата им напомнят, че Исус Христос е Светлината на света, Той ни помага да се завърнем в нашия небесен дом.

Докато четете, може да откриете и други неща, които ви напомнят за Исус Христос и Неговата способност да ни спаси – както когато семейството на Ной било спасено от потопа в ковчега или когато на Йона било дадено време да се покае, докато е в рибата. Тези събития могат да ни напомнят, че Спасителят може да ни превежда през житейските бури и че Той винаги ще ни дава възможности да се върнем на правия път. (Вж. Битие 7:1, Йона 1:17.)

Понякога може да изглежда, че Богът от Стария завет е ядосан и отмъстителен. Трябва да имаме предвид, че първоначалните автори на книгата са принадлежали на древни култури с традиции и описания, които може да ни е трудно да разберем изцяло. Наръчникът Следвайте Ме, елате с Мен, груповите обсъждания и просветлението от Светия Дух могат да ни помогнат да съгласуваме това, което четем в Стария завет с това, което знаем за Исус Христос от другите книги с Писания.

И ето една забележима черта на Йехова, която е позната на учениците на Спасителя: Той е Бог, Който има лично отношение към нас. Неговата намеса, както по величествен, така и по деликатен начин, показва, че Той винаги е готов да избавя онези, които се уповават на Него. Ето няколко примера за Неговото служение в Стария завет:

• След като Адам и Ева съгрешили, Господ ги облякъл или покрил с кожени дрехи (вж. Битие 3:21). Еврейската дума за Единение означава „покривам“ или „прощавам“.

• Той поканил Енох да върви с Него (вж. Моисей 6:34) и приел при Себе Си хората от Сион (вж. Моисей 7:69).

• Той подготвил Йосиф да спаси семейството си и безброй други хора от глад (вж. Битие 37–46).

• Той водил чедата Израилеви през пустинята (вж. Изход 13:21–22).

• Той посетил Аарон и Мариам, за да укрепи тяхната вяра в живия пророк (вж. Числа 12:5).

• Той насочвал Рут и съхранил Своята родствена линия чрез нейното потомство (вж. Рут 3:10–11, 4:14–17).

• Той повикал момчето Самуил по име (вж. 1 Царе 3:3–10).

• Той дал сила на Естир смело да спаси народа си (вж. Естир 2:17, 8:4–11).

Понякога ежедневието изглежда като битка. Действително сме насред една духовна битка между доброто и злото, много подобна на войните, описани в Стария завет. Заедно с древните воини ние призоваваме: „О, Йехова, поведи ни“⁵. В тези стихове чуваме успокоителния Му отговор:

• „Няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя“ (Исус Навин 1:5).

• „Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий“ (2 Летописи 20:15).

• „Ще те укрепя, … Да! Ще те подкрепя“ (Исайя 41:10).

• „Аз съм с тебе, за да те избавям“ (Йеремия 1:8).

Ние сме по-свързани с преданите хора в Стария завет, отколкото вероятно осъзнаваме. Древните гледачи са очаквали и са писали за земния живот на Исус Христос. Например Исайя описва Господ с толкова въздействащи думи, че те са част от музикалните произведения, които често споделяме по Великден и Коледа (вж. Исайя 7; 9; 40 и 53)⁶.

Подобно на тези пророци ние също очакваме пришествието на Христос, но този път очакваме Неговото завръщане, за да царува лично на земята⁷. И докато подготвяме света за Неговото Второ пришествие, ние черпим сила от истините и обещанията, които първоначално са записани в Стария завет, като например:

• Патриархалните благословии, които включват обявяване на дома Израилев, към който принадлежим. Заветът, който Господ е сключил с Авраам преди хиляди години, се отнася за нас като сключили завети членове на Църквата днес, независимо от кое племе сме. (Вж. Битие 13:14–17, Авраам 2:9–11.)

• Заповедта да се пази светостта на Господния ден, за който Господ казва, че ще е „знак между Мен и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам“ (Изход 31:13).

• Свещените умивания, помазвания и обличания, които са част от днешното поклонение в храма, са били дадени първо на Аарон и неговото потомство (вж. Левит 8).

Помислете за това колко праведни мъже и жени са принасяли жертви, за да ни доведат до този момент в човешката история. Ние градим на основата на техните свещени усилия и споделяме тяхното виждане за един свят, ръководен от Спасителя. Както учи президент Ръсел М. Нелсън: „След около 4 000 години в очакване и подготовка, днес е уреченият ден, през който Евангелието се отнася на народите по земята. Това е времето на обещаното събиране на Израил. И ние можем да участваме!“⁸

Christ in a Red Robe, (Христос в пурпурна мантия) от Минерва Тайчерт, предоставено от Музея за история на Църквата

Разполагаме в ръцете си с историята на началото на човечеството – нашата история, като сключили завети християни. Благодарение на Единението на Исус Христос, ние знаем как ще приключи това епично пътуване. Сатана ще бъде унищожен, а праведните ще са победители. Но как ще се развие нашата лична история?

Ще изберем ли да вървим с Исус Христос тази година? Ще Го умоляваме ли да бъде с нас, вслушвайки се с желание в това, на което Той ни учи?

Той е любящият, личен Спасител, Чийто глас чуваме в Учение и завети, Чийто живот е записан в Новия завет и Чиито учения се проповядват в Книгата на Мормон. С малко практика ще можем да открием, че Неговото служение е вплетено и във всички страници на Стария завет. Той изпълнява централна роля в миналото, настоящето и бъдещето на човечеството. Той е бил и винаги ще бъде до нас на всяка стъпка.