Примерът на Спасителя за послушание
Неговият пример ни дава образец, който да следваме.
„От всички уроци, които научаваме от живота на Спасителя, няма по-ясен и силен от урока за търпението“, учи старейшина Робърт Д. Хейлз от Кворума на дванадесетте апостоли по време на общата конференция през април 2014 г. Примерът на Спасителя ни учи не само защо послушанието на Небесния Отец е важно, но и как да бъдем послушни. Като преглеждате следните примери от Неговото служение, помислете си как те могат да очертаят пътека във вашия живот, която да следвате.
1. Въпреки че Исус беше безгрешен, Той се кръсти, за да „изпълн(и) всичко що е право“ (Матея 3:13–17; вж. също 2 Нефи 31:4–7; Иоана 3:5).
2. На 12-годишна възраст, когато Джозеф и Мария намират Исус да преподава в храма, Той „им се покор(и)“ и послушно се върна у дома с тях (вж. Лука 2:42–51).
3. Въпреки че моли, ако може да Го отмине чашата, Той се предава на страданието в Гетсиманската градина (вж. Матея 26:36–44; Лука 22:39–54).
4. Той спазва Господния ден и посещава събранията в синагогата (вж. Лука 4:16–44).
5. Исус се предава да бъде съден от хората, за да може да се изпълни делото и славата на Отца (вж. Исаия 53:7; Матея 26:53; Моисей 1:39).
6. Той завършва делото, позволявайки на нечестивите мъже да Го разпънат на кръста (вж. Матея 27:35; Иоана 10:17–18; Галатяните 1:3–5).
7. Винаги покорен на Своя Отец, Исус отива в света на духовете и организира мисионерското дело там (вж. 1 Петрово 3:18–20; 4:6).
8. Исус бива изкушаван от Сатана, но не се поддава (вж. Матея 4:1–11; У. и З. 20:22).
9. Той продължава да върши делото на Отца и да ръководи Църквата (вж. Джозеф Смит — История 1:16–17; У. и З. 19:2, 24).