Хелмут Хюбенер

Хелмут Гюнтер Хюбенер (1925 – 1942), член на Църквата в Хамбург, Германия, е най-младият участник в Германската съпротива срещу нацизма, екзекутиран по заповед на Специалния народен съд (Volksgerichtshof) в Берлин. В началото на 1941 г. Хюбенер изготвя поредица от антинацистки листовки, включващи негови собствени политически коментари и преписи от радиопредавания на Съюзническото радио. С помощта на други тийнейджъри той разпространява листовките в Хамбург. През февруари 1942 г. съдът признава Хюбенер за виновен в „заговор за извършване на държавна измяна и предателска подкрепа на врага“ и разпорежда той да бъде екзекутиран; Трибуналът осъжда също и приятелите му Рудолф Вобе и Карл-Хайнц Шнибе и колегата му, Герхард Дювер, за „слушане на чуждестранна радиостанция и разпространяване на чуждестранни радио новини“. Осем месеца по-късно, на 17-годишна възраст, Хюбенер е екзекутиран. Вобе, Шнибе и Дювер са осъдени на тежък труд в затворнически лагери в Германия.

Хюбенер е роден в Хамбург през 1925 г. Неговата самотна майка, Ема Гудат Кункел, работи, за да издържа Хелмут и двамата му по-големи полубратя Ханс и Герхард. Поради тази причина Хелмут и братята му прекарват голяма част от юношеството си със своята баба Вилхемине Зудров, която живее наблизо. През 1939 г. Ема се омъжва за Хюго Хюбенер, строителен работник и член на нацистката партия, който по-късно осиновява Хелмут.

Подобно на своите съседи, много светии от последните дни в Германия първоначално гледат с надежда на обещанията на нацистката партия за възвръщане на икономическата стабилност и повдигане на националното достойнство. Някои членове на Църквата се присъединяват към партията, докато други активно се противопоставят на режима. Трети запазват неутралност. Хелмут Хюбeнер става пряк свидетел на този спектър от партийно участие. Неговият президент на клон, Артур Зандер, е член на нацистката партия, който иска да принуди членовете на клона да слушат радиопредаванията на партията, заплашва да докладва членове за антиправителствени дейности, а през 1938 г. поставя табела на вратата на сградата за събрания, информираща евреите, че не са добре дошли. Шепа членове на Църквата носят своите нацистки военни и служебни униформи по време на църковните събрания. От друга страна, Ото Бернт, президентът на окръг Хамбург, проповядва от амвона срещу правителствената политика. Макар да не одобрява идеята за радиопредавания, той дискретно насърчава съпротивата на членовете и често служи на обърнати във вярата евреи. Въпреки че Хюбенер първоначално участва в местния Jungvolk (нацистка организирана група за деца) и в организацията, наречена Хитлеровата младеж, той отхвърля идеологията на партията.

През пролетта на 1941 г. Хюбенер открива радио на къси вълни, принадлежащо на брат му Герхард, и го използва, за да слуша нощни новинарски предавания на Британската радиоразпръсквателна корпорация (Би Би Си) – престъпление съгласно нацисткия закон. Понякога двама негови приятели от Църквата, Карл-Хайнц Шнибе и Рудолф (Руди) Вобе, се присъединяват към него. Скоро Хюбенер започва да изготвя антинацистки листовки, в които предава информация от излъчванията, заедно със свои собствени коментари. Използвайки индиго хартия и две пишещи машини, взети назаем от клона, Хюбенер прави копия на тези листовки, които заедно с Шнибе и Вобе поставят върху таблата за съобщения на нацистката партия, разхвърлят по оживените улици и пускат в пощенските кутии. Хюбенер безуспешно се опитва да привлече други свои познати тийнейджъри, които да помогнат. За период от осем месеца Хюбенер изготвя поредица от листовки, оспорващи партийната риторика и официалните разкази за войната. Той също така атакува директно партийните функционери. На една листовка Хюбенер пише: „(Фюрерът) ще ви прати с хиляди в огъня, за да довърши престъплението, което е започнал. Хиляди от вашите съпруги и деца ще останат вдовици и сираци. И то за нищо!“.

През февруари 1942 г. агенти на Гестапо арестуват Хюбенер, Вобе, Шнибе и Дювер по обвинения в различни престъпления съгласно нацисткия закон, включително „заговор за извършване на държавна измяна“. На 11 август, по време на съдебен процес, продължил малко повече от девет часа, четиримата са изправени на съд пред тричленен състав на Специалния народен съд в Берлин. И четиримата са признати за виновни. Хюбенер е осъден на смърт, докато Вобе, Шнибе и Дювер са осъдени на 4 до 10 години в трудови лагери. Хюбенер е екзекутиран с гилотина на 27 октомври 1942 г.

Малко след ареста на Хюбенер, президентът на клона Артур Зандер, написва „отлъчен“ на членския картон на Хелмут. Обаче президентът на окръг, Ото Бернт, отказва да подпише това действие. Антон Хук, член на президентството на Европейската мисия, предоставя втория подпис. По-късно няколко църковни ръководители заявяват, че намерението им е било да дистанцират Църквата от Хюбенер, за да защитят светиите от последните дни от гнева на нацистките служители. След края на Втората световна война Първото президентство отменя решението за отлъчване на Хюбенер и през 1948 г. за него са извършени храмовите обреди чрез заместник.

През десетилетията след Втората световна война, Хелмут Хюбенер е запомнен заради съпротивата си срещу нацисткия режим. Мемориални експонати са поставени в едно професионално училище в Хамбург, в Мемориала на германската съпротива в Берлин и в затвора Пльотцензее, където Хюбенер е екзекутиран. Освен това младежки център, училище и две улици в Хамбург носят неговото име. От 40-те години на миналия век политически, социални и религиозни групи провеждат различни чествания на 8 януари (рождения му ден) и на 27 октомври (датата на неговата екзекуция), в памет на неговия героизъм. На 8 януари 2020 г. училище в център за задържане на непълнолетни близо до затвора Пльотцензее е кръстено на името на Хюбенер, в негова чест. В крайна сметка, може би мислите на Хюбенер, уловени в писмо, което той изпраща в последните си мигове, служат като най-доброто напомняне за силата на неговите убеждения и непоколебимата му надежда: „Много съм благодарен на моя Небесен Отец, че този агонизиращ живот приключва тази вечер. И без това не издържах повече! Моят Небесен Отец знае, че не съм сторил нищо лошо. (…) Знам, че Бог е жив и че Той ще бъде истинският съдия по този въпрос. До щастливата ни среща в онзи по-добър свят!“.

Свързани теми: Germany (Германия), World War II (Втората световна война)