Избрах храма

Най-близкият до мен храм се намира на друг остров. За да стигнем дотам, трябва да предприемем 45-минутен полет или 12-часово пътуване с лодка. Никога преди това не бях ходила в храма и през моята последна година в училище мама планираше да отидем. Тя беше спестявала пари в продължение на една година, за да може семейството ни да отиде заедно.

За съжаление, щяхме да се върнем у дома след началото на учебната година, което ме притесняваше. За мен винаги е било важно да имам добър среден успех (GPA) в училище, за да мога да получа стипендия за колеж. Мислех да не пътувам до храма, защото отсъствията можеха да навредят на крайния ми среден успех. Тогава майка ми каза: „Защо не помолиш Господ за помощ в молитва?“.

Изпитах известна неохота, защото се страхувах, но реших да се помоля. Небесният Отец ме напътства и аз избрах да отида в храма. През цялата седмица, в която бяхме там, ходехме в храма всеки ден. Беше удивително! Извършването на кръщения беше невероятно преживяване, усещах Духа много силно.

В крайна сметка успях да завърша училище с добър среден успех. Поддържането на близки взаимоотношения със Спасителя ми помогна да имам надежда през този период. Знаех, че Той е с мен и ми дава сила. Господ знае за усилията ни и когато поверяваме нещата в Неговите ръце, можем да сме сигурни, че всичко ще бъде наред.

Толкова съм благодарна, че сестра ми имаше смелостта да покани мисионерите в дома ни. Аз и тя първи се кръстихме в нашето семейство – аз бях на 13, а тя на 15 години. Знам, че съм възлюбено чедо на нашия Небесен Отец. Моят земен баща никога не е присъствал в живота ми, но знанието, че имаме Небесен Отец и че съм създадена по Негов образ ми помага. Усещам любовта Му към мен, знам, че в най-трудните моменти, Той е до мен.